.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Да си спомним за Людмила Живкова

 
 
През 2016 г. се навършват 35 години от деня, в който си отиде Людмила Живкова, а през 2017 - 75 години от нейното раждане.
 
На повечето от родените през 80-те и 90-те години на миналия век това име не говори нещо или почти нищо. А много от родените по-рано чак сега започват да осъзнават, че за времето през което Людмила Живкова е била министър на Културата (1975-1981 г.) страната ни получава най-мощния от годините на националното ни Възраждане и Освобождение импулс в своето културно развитие.
 
Тя остана неразбрана, докато беше сред нас. По-точно – малцина се опитаха да я разберат. А само най-близките й, сродените духом с нея наистина я разбраха. Ала не успяха да й помогнат да избегне съдбата, която я сполетя. Не бяха в състояние да удължат полета на ранената до смърт птица.
 
Тя дойде между нас в семейство, на чието глава (Тодор Живков) бе отредено да властва над България в продължение на 33 години. В период от време, наречен комунистически тоталитаризъм. Само този факт бе достатъчен да й спечели омразата на мнозина. И да поддържа унищожителния й огън даже и след кончината на тази толкова крехка телом и толкова силна и целеустремена духом жена. Обичта и взаимността, отдадени й от малкото на брой истински приятели (а не угодниците и блюдолизците, с които са заобиколени всички хора на върха през всички времена), едва ли можеха да компенсират завистта и отрицанието на мнозинството, които не я познаваха. Ако я опознаеха, със сигурност щяха да променят отношението си към нея. Но не би... Едва сега, четвърт век след заминаването й от този свят, можем да разгърнем отново – спокойно и обективно, тази страница от съвременната българска история и да се опитаме да прогледнем за истината за Людмила Живкова.
 
Самата тя никога не се бореше за признание или за нечие уважение. Достатъчно й бе това, че е открила целта на своя живот и че се е устремила към нея с цялата шеметна скорост на своя висок идеал. Самата тя идеалистка до мозъка на костите, не се нуждае от идеализиране – нито днес, пост фактум, нито утре, нито никога. Имаме само дълга да възкресим паметта за нея, и то такава, каквато действително е била в своя кратък, но бурен земен път.
 
С тези редове не си поставяме за задача да подредим хронологията на един биографичен очерк, а единствено да споделим мисли за присъствието на Л. Живкова в панорамата на една противоречива, ала ярка епоха за българския народ, за родната култура. За блесналия метеор в мъгливия, ураганен и често мрачен ХХ век – съдбоносен в множество направления за държавата, наречена България.
 
Не е изключение историк по образование (каквато е Л. Живкова) да надзърта и в областта на философията, да изразява съждения и да изгражда програми за естетическо възпитание, да променя представите на съвременниците си за взаимоотношенията между етика, политика, култура и съвременно мислене. Ала несъмнено изключение е личност, ангажирана в сферата на културното строителство, да си постави за цел радикална промяна на идейните устои, върху които се крепи цяла една държавност. Това именно е жизненото верую на Л. Живкова, за осъществяването на което тя не жали нито сили, нито време, нито възможности, с които разполага като висш представител на управляващата партия и на правителството. Цел, която в крайна сметка, й струва здравето и живота...
 
Хората, които си поставят най-мащабни цели в живота, обикновено са принудени да срещнат самотата. И не само поради неразбирането и естествената инерция на околната среда, за които вече споменахме. А и поради обстоятелството, че влагат всичко от себе си в името на тази жизнена цел и просто не им остава време за по-дребното, незначителното в живота. Към което спада за тях и суетата на празнословието, тунеядството, доказването на самия себе си за щяло и нещяло. Включително и отдаването на дължимото към социалната среда, към която принадлежиш. Особено ако тя е върхът на обществената пирамида. Людмила Живкова не можеше да избегне напълно формалностите, произтичащи от високите постове, които заемаше. Но доколкото зависеше от нея самата, ги съкращаваше до минимум винаги, когато това бе възможно. Имаше далеч по-важна работа да върши. И тя не бе свързана с излишна показност или изтъкване на собственото мнимо величие, а с къртовски труд в собствената лаборатория – умствена и творческа. Там, където допускаше само най-приближените си, споделящи нейните идеи и подкрепящи плановете й. Сред тях не беше височайшият й баща, нито което и да е от вкаменелостите, поставени начело на държавния кораб. Само шепа истински приятели и съмишленици...
 
Откърмена с философията на марксизма-ленинизма, Л. Живкова, навлизайки в зрелия период на краткия си живот, осъзна нейната безпочвеност, социална неприложимост, недъгавост по отношение решаването на най-важните проблеми на съвремието. Успоредно с това тя постепенно се отврати от порядките в собствената си партия, от фалша и лицемерието на водещите лица в нея, от безпардонната битка за самоутвърждаване, от безличието, кариеризма и компромисите спрямо съвестта, предлагани в замяна на издигането и облагодетелстването. И завинаги скъса в душата си със своите съпартийци. Не можеше, обаче, да скъса със семейството си. Нужно й бе да остане в него, за да може да реализира Промяната, на която бе мотивирана да отдаде всичко от себе си.
 
Същевременно тя внимателно започна да се оглежда около себе си и да търси Истината извън шаблоните, с които бе затрупано онова безпросветно тоталитарно време. И я откри в едно учение, предадено на човечеството от посветени в духовното познание люде няколко десетилетия преди самата Людмила да се появи на света. Живата етика. Агни йога – йогата на космическия огън, на огненото преобразувание, на личностната и планетарна трансформация. Тя се интересуваше и от всички останали езотерични науки и школи, отнасяше се към тях с огромно уважение и признаваше постиженията им. Ала докрай остана вярна на Живата етика. И на онзи велик Учител, Който я бе предал на семейство Елена и Николай Рьорих. Вярност, която – естествено – оставаше неизвестна за съпартийците й. Макар и някои от тях да се досещаха и да се опитваха да гадаят накъде именно “залита” щерката на Първия. Застинали в невежеството си, те все пак в максимална степен вгорчиха живота на Людмила – всеки според силите си, и всички вкупом... “О, свещена простота!” – възкликна преди няколко века Ян Хус при вида на старицата, едва крепяща се на краката си, която хвърли дребен наръч съчки на кладата му. “О, духовна слепота и умствена недостатъчност!” – сме склонни да въздъхнем ние, оценявайки днес по справедливост сивата маса, сред която е била принудена да отстоява себе си и идеите си Л. Живкова в онези времена. И не само да ги отстоява, но и чрез тях да гради Новото, които виждаше единствено в мечтите си.
 
Затова тя, като древен апостол на изгряваща религия, проповядваше на своите съвременници да живеят и да творят според законите на красотата, да развиват творческото начало у себе си, да проявяват висока етичност и благородство в отношенията си към ближния. Тя знаеше, че естетическото възпитание е фундамент и в материалния, и в духовния живот на обществото. Че то е между факторите, засилващи нетърпимостта към антисоциалните прояви, към безвкусицата, към недостойното и грозното в поведението на хората. Затова посвети време и сили за изграждане на система за естетическо възпитание, при това – поставено върху научна основа. Нейната програма за естетическо възпитание имаше за задача да обхване всички възрастови групи и слоеве на населението и особено младежта, да спомага за формирането на високо образовани, културни, хармонично развити личности. В документа тя заложи като основа идеите на духовното учение, което бе възприела като своя пътеводна звезда в живота. Разбира се, тези идеи не можеха да бъдат изложени в чист вид поради господстващата в България по онова време комунистическа, сиреч атеистическа, идеология. Затова тя ги бе завоалирала обилно с актуалната за деня фразеология, гарнирала ги бе с термините и постулатите на социалистическата лексика. Само по този начин те бяха в състояние да преминат ситото на идеологическата цензура в онези мрачни тоталитарни години.
 
В рамките на тази своя програма Людмила осъществи проект, който по своята смелост и обхват далеч надхвърляше представите и на най-отявлените оптимисти в нейната партия – детската асамблея “Знаме на мира”. Един от водещите девизи на нейната духовно-културна дейност – “Единство, творчество, красота”, намери своето пълноценно въплъщение в този извънредно авторитетен международен детски форум. Нашата страна бе посетена от хиляди деца от целия свят, които разкриха в атмосфера на непринудено и свободно общуване своите разностранни таланти. Бяха създадени контакти и приятелства между подрастващи от петте континента, някои от които – за цял живот. Нашата родина по естествен начин се превърна в притегателен център за детското творчество в планетарен мащаб. Заслугата за това е изцяло на Л. Живкова.
 
Нейният личен опит, натрупаните познания и главните насоки на учението, което следваше, я бяха научили, че работата в областта на културна следва да бъде обвързана с реалните потребности на съвременната действителност, с човека на новото време. Че най-важното е да се повиши решително качеството на културната дейност. Нейно основно направление трябва да бъдат най-животрептящите проблеми на епохата и на живота. Затова Л. Живкова насърчаваше разглеждането на съвременната тема във всички сфери на изкуството и културата като притежаваща ключово значение за изграждането устоите на обществената и планетарна трансформация. Не спираше да изтъква важността на правилното използване на нашето културно наследство. И не оставаше ангажирана единствено на идейно равнище, а полагаше нужните усилия и за развитието на материално-техническата база на културата.
 
Тя не можеше да отмине – като мислител, философ и деятел на Новата епоха – участието на жената в националния културен живот в качеството му на красноречив показател за социалната характеристика и за културното равнище на дадена страна. Бе запозната и с тезата на българския духовен Учител Петър Дънов (известен и с духовното си име Беинса Дуно), че именно жената ще спаси света. Самата тя принадлежаща към този пол, бе дълбоко осъзнала, че именно издигането на социалната роля на жената, нейното пълноценно участие в обществения живот като цяло и в културната дейност, в частност, ще допринесе решително за утвърждаването на новия цивилизационен модел. И доколкото успя, и доколкото й бе позволено от обективните фактори на средата да разгърне изявите си и в тази насока в рамките на своя кратък жизнен път, Л. Живкова допринесе за изграждането на образа на жената от Новата епоха – напълно равноправна с мъжа, не просто труженица на трудовото поприще, а равностойна участница в строителството на социума и културата, с повишено самочувствие и разгърнати докрай творчески способности.
 
Специално що се отнася до отношението на българката към националните традиции и приемствеността в тяхното съхраняване и отстояване, Л. Живкова неведнъж подчертаваше нейната заслуга за тяхното пренасяне и предаване през вековете. Тя дефинира духовния свят на съвременната българска жена-творец като богат и красив. Като разкриващ потенциала си да обхване всички най-съществени проблеми и духа на епохата, в която живеем. Л. Живкова допринесе за утвърждаването на обществената оценка, че в своето творчество българската жена е съпричастна на най-парливите актуални въпроси на нашата планета, че тя взема дейно участие в тяхното конструктивно решаване. Същевременно тя си остава и жена-майка, носител на любовта, даряваща и съхраняваща живота. Щастлива за и от това, че живее и твори в името на живота.
 
С каквото и да се заемеше Л. Живкова, довеждаше го до край. Нейната решителност, целеустремеността на духа й променяха в крачка разбиранията за темповете в изграждането на обществения живот, мобилизираха за кратки срокове сили и потенциал, които дремеха непробудно в летаргията на тоталитарното безхаберие. Така само за три години – по нейна инициатива, след като постави до стената и архитекти, и инженери, и строителни специалисти с непримиримостта на своето перспективно мислене – бе изграден Народният дворец на културата (НДК). След внезапната й кончина той бе кръстен на нейно име. А след началото на демократичните преобразувания през 1989 г. остана отново безименен. Днес, 25 години след заминаването на Людмила Живкова от тази земя, е дошъл моментът великолепният храм на българската култура, разположен в центъра на столицата, отново да си възвърне нейното име. Тя е напълно достойна за това, макар и позакъсняло, признание.
Не бива да отминем без внимание и изключителния принос на Л. Живкова за достойното отбелязване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Благодарение именно на нея, на продължителните й, целенасочени и самоотвержени усилия светът се запозна с безценни образци от културното наследство на нашите земи. Поредица от внимателно и с вкус подбрани експозиции обиколиха четирите посоки на планетата, станаха достояние на ценители, събудиха интереса на милиони хора от множество държави на петте континента. В центрове на международния културен живот като Москва и Ленинград (днес Санкт Петербург), Париж и Виена, Лондон и Ню Йорк, Токио и Делхи се заговори за българската култура, за откриването и преоткриването на културно-историческото наследство на българските земи. То бе поставено единодушно от специалистите на достойно място в историята на културата и цивилизацията в Европа и света. Тук си заслужава да отбележим изложбата “Тракийското изкуство и култура” в Британския музей (Лондон). Не на последно място – и изложбата “1000 години българска икона”, представена у нас в Националния исторически музей. Тази експозиция утвърди историческия факт, че България е първата от славянските православни държави, където иконата получава масово разпространение. По всички точки на земното кълбо политици, държавници, дейци на културата и обикновени хора заговориха с уважение за духовния облик на България, за нейния реален принос в съкровищницата на планетарната култура и изкуство. Мнозина от тях допреди това дори не бяха чували името на нашата страна. А от този момент нататък те бяха изправени пред обективната необходимост да променят отношението си към България и българите в посока на повишено уважение и признание на нашия творчески гений, оставил твърде дълбоки следи във всички направления на творчеството. И да признаят, че българските земи са естествен кръстопът между Изтока и Запада, наследник на богати, древни цивилизации, сред които блести с неподражаема красота тракийската. Всички тези безспорни постижения и завоевания на нашето духовно-културно наследство щяха да бъдат немислими без инициативността и непримиримостта на Л. Живкова спрямо поставените цели.
 
Жизнената философия на Л. Живкова може да бъде определена като сплав от висок идеализъм, утвърдени през хилядолетията духовни стойности, известна доза прагматизъм и здраво ядро от хуманизъм, алтруизъм и изтънчен естетизъм. Към всичко това следва да добавим нейната неизбежна мечтателност, така характерна за личност, далеч надхвърлила според мащабите на своя кръгозор измеренията на своето време. И която на моменти я правеше беззащитна пред суровия рационализъм и безпощадната идеологическа закваска на нейните съпартийци, редица от които виждаха в нейно лице заплаха за устоите и на партията, и на тоталитарната държавност. И бяха прави...
 
Партийните и държавни величия от нейното време, затънали до гуша в собственото си невежество и закостенелост, не бяха в състояние да проникнат в душата на тази забележителна, огнена жена. Страдащи от хроническа интелектуална недостатъчност, те не можеха да разберат нито идеите й, нито пък одобряваха начините, посредством които ги осъществяваше. Скрити на завет зад паравана на войнстващата посредственост, те се задоволяваха да определят мирогледа на Людмила като “окултен”, обвиняваха я в залитане по мистицизъм, по непознати на тях, но звучащи като заплаха източни религиозно-философски концепции. Естествено, никой от тях не се осмели да заяви претенциите си към нея директно в очите й. Страхуваха се най-вече от баща й, ала не по-малко и от самата нея. Затова си шепнеха по двойки зад гърба й и се стараеха с всички сили да осуетяват начинанията й от позициите на своята власт и влияние. Нерядко успяваха. И все пак в повечето случаи Л. Живкова съумяваше да надмогне тяхната съпротива и да доведе замислите си докрай. От което спечели и българската култура, и авторитетът на държавата ни в световен мащаб.
 
Уважаваща всички автентични духовни учения, Л. Живкова все пак се придържаше най-вече към Живата етика на Агни-йога. Оттам произтичаше и огромното й уважение към родоначалниците на това учение в земен план – семейство Елена и Николай Рьорих. При откриването на изложбата с картини на Н. Рьорих у нас през 1978 г. тя заяви на всеослушание: “Знамето на мира, което преди 50 години високо над планетата издигна Николай Константинович Рьорих, ще бъде вечно живо, защото на него са запечатани образите на великите Учители на човечеството!” Под “велики Учители на човечеството” в случая Л. Живкова съвсем нямаше пред вид Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин или Йосиф Висарионович Сталин, а извисените Същества от земната духовна Йерархия, наблюдаващи и подпомагащи еволюцията на човешкия род, Учителите Мория, Кут Хуми, Джуал Кхул-Тибетеца и др. Никой преди нея не бе си позволявал подобна нечувана дързост – на форум с национално и международно значение, какъвто безспорно беше откриването на изложбата на Н. Рьорих, да бъде прогласена истината за духовното настойничество, осъществявано от великите Учители на човечеството спрямо нашата планетарна цивилизация. И то в една тоталитарна комунистическа държава, най-близък сателит на Съветския съюз!? Безумна смелост и упование в една непоклатима система от убеждения – това бяха опорните точки на ораторката. И далеч не само в този епизод от обществените й изяви.
 
 
Тя обрисува в своята реч Н. Рьорих като поет, мислител, изследовател, художник, общественик, пътешественик, археолог, философ и борец за мир. Като неповторима величава личност, която живее с проблемите на човечеството, чието сърце пулсира с пулса на планетата и чието съзнание се стреми да се обедини с огненото дихание на Вселената. Космополитна личност, която непрекъснато търси в творчеството си – заредено с героичен романтизъм – общочовешкото, вечното и трайно присъствие, осмисля основните еволюционни процеси на планетата, полита към светлината и постига единство с действителността. Мотото в жизнената изява на руския творец – “Мир чрез култура!” – го прави радетел на универсално знание, защитник на световния мир, който в съзнанието му се отъждествява с висшите представи за красота, хармония, единение и сътрудничество. Същите възгледи споделяше и самата Л. Живкова. Радикалния завой от класово-партийния подход спрямо живота и марксистко-ленинската идеология към принципите на истинската хилядолетна духовност и Живата етика можеше да извърши само една напреднала в еволюционно отношение, пробудена душа. Каквато без съмнение се бе въплътила в крехкото тяло на Людмила...
 
Нейната цялостна дейност, колкото и скоротечно да премина жизненият й път, даде основание на сина на Н. Рьорих – Святослав, да оцени Людмила Живкова като единствения политик и международен деец от ХХ век, който на дело е включил истините, методите и средствата на Живата етика, на учението Агни-йога в обществения живот, в строителството на културата на Новата епоха. Наш дълг е да се присъединим към тази справедлива оценка.
 
Колцина от най-изявените български политици от близкото минало и настоящето могат да се похвалят, че са се срещали на най-високо равнище с личности-легенди като Индира Ганди, тибетския духовен водач Далай-лама, тогавашния генерален секретар на ООН Курт Валдхайм, тогавашния президент на ФРГ Карл Карстенс, американския бизнесмен д-р Арманд Хамър, художника Святослав Рьорих и още плеяда държавни глави, ръководители на правителства и на културни министерства, духовни лидери, изтъкнати дейци на изкуството и културата от цял свят? С тях и с още мнозина други личности, които извайват облика на ХХ-то столетие, се е срещала Людмила Живкова. И не само формално, но с пълното съзнание, че те са между най-извисените строители на Новата епоха. Пред чийто олтар тя положи безкомпромисно, в жест на осъзната саможертва своя млад и прекрасен живот...
 
Използвани са материали от списание "Палитра" - Константин Златев
 
 
 
 
 
 
 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ОТ АРТ ...

  • Април 21, 2016

    „Star Wars-соц“. Архитектурата на Белград.

    Една от любимите общности, в които членувам във facebook е страницата „Socialist Modernism“. Това е едно от местата, на които можеш да откриеш уникални и определено изпреварили времето си не толкова известни, но несъмнено уникални архитектурни шедьоври, изградени по време на социализма в страните, в които е съществувал той. Подобни на декор от фантастичен филм, много от съоръженията, градени след средата на XX век продължават да впечатляват и днес със смелостта си. Не винаги практични и определено невместващи се традиционните представи за красота, строителните постижения от това време представляват едни особени полети на въображението, носещи в себе си учудваща очакванията неповторимост. Често тези строежи са наричани социалистически модернизъм, соц-реализъм, брутализъм, архитектура на…
    34
  • Август 31, 2015

    Щирі. И колко са красиви славянките.

    Моето сърце винаги е бѝло в ритмите на украинския фолклор. Сред славянските страни това е едно вълшебно място, с уникална красота, която несъмнено се е отразила върху мелодиите и нарядите на хората, обитаващи земите от Карпатите до Днепър. Мистично и приказно, като произведенията на Гогол, което несъмнено свързваш с вечерите в хутора край Диканка, където горилката се лее, дявола се задява с вещиците, седнали на ръба на луната, красавицата Оксана крие обожателите си в чували, а навън около запаления огън, в нощта на Иван Купала ергените танцуват, а момите плетат венците си, които ще пуснат надолу по реката. Докато преглеждах новините попаднах на една изключително красива фотосесия с женски носии от различните краища на Малорусия. Със сигурност са правени с пропагандна цел, отчитайки…
    339
  • Април 21, 2013

    София Ротару - "Славеят на Буковина"

    София Михайловна Ротару е родена на 7 август 1947 г. в село Маршинци (СССР) в семейството на бригадир-лозар, второ от шест деца, възпитава по-малките си братя и сестри и от малка помага на майка си и по-голямата си сестра Зина в домакинството. Музикалните способности на София се проявяват рано. Още от първи клас тя пее в училищния и църковния хор. „Трудно е да се каже, кога се появи музиката в живота ми – казва София Михайловна – по-скоро ми се струва, че тя винаги е живяла в мен. Израстнах сред музика, тя звучеше навсякъде: по сватбите, по седенките, на вечеринки и танци...“ Неин първи учител е баща й, който в младостта си също обича да пее и притежавал абсолютен музикален слух и приятен глас. В училище София се учи да играе на домра и баян, участва в художествената самодейност и участва…
    386
  • Април 21, 2013

    Пън Люян - Една по-различна Първа дама

    Лъчезарна, красива, елегантна и възпитана - така изглежда новата китайска Първа дама Пън Лиюан. Съпругата на президента Си Цзинпин неизменно го придружава при визити в чужбина. И неизменно предизвиква бурен интерес. Новата Първа дама на Китай, която е известна певица в родината си, дебютира на международната сцена по време на посещението на китайския държавен глава в Москва - тя "изгря" на стълбичката на самолета до влиятелния си съпруг, привлече тутакси вниманието и се превърна в тема номер едно в интернет. Китай е поразен от нейната красота, елегантност и чар, феновете й я сравняват с Мишел Обама или Карла Бруни-Саркози. Особено голям интерес предизвиква гардеробът на Пън - тя залага на китайски модни марки, докато повечето китайски политици по правило разчитат на чуждестранните…
    270
  • Април 20, 2013

    Владимир Ивасюк

    Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност, родителските срещи и концертите за работници и колхознички. Като подарък за прекрасните изпълнения малкия Володя получава от земляците си искинска хубава трофейна немска цигулка. През 1964 г. Володя създава в училище ансамбъл „Буковинка“ и пише за него своите първи песни. Колективът печели победи на няколко конкурса за самодейност и отива в Киев, където бива забелязан и поканен за участие в областната…
    260
  • Април 19, 2013

    Алиса Фрейндлих

    Алиса Бруновна Фрейндлих е родена на 8 декември 1934 г. В Ленинград. Нейната майка, Ксения Фьодоровна Фьодорова била актриса, но впоследствие изоставя професията си и започва да работи в завод. Баща й, Бруно Артурович Фрейндлих, немец по произход, също работи като актьор. Преди началото на Втората световна война се налага родителите й да се разделят – баща й бива евакуиран заедно с театъра в Ташкент, за да не навлече репресии върху семейството си. Алиса остава заедно с майка си в Ленинград, къдсето преживяват целия ужас и глад на блокадата, а през 1945 година се преместват при роднини в Талин, където остават да живеят 3 години. Баща й не се завръща, той е създал ново семейство, но след завръщането си в Ленинград Алиса поддържа отношения с него. Именно под негово влияние тя решава да стане…
    323
  • Декември 19, 2012

    "Султанката" - Türkân Şoray

    Вече не една година по телевизионния екран се въртят безкрайни турски сапунки. Повечето от нас чувайки за турски филм, директно започват да ръсят не особено красиви коментари, защото сме започнали да възприемаме продукциите на южния ни съсед за нещо пошло. В действителност нещата не стоят съвсем така. Не е редно да се нахвърляме върху нещо, което не познаваме и да поставяме всичко под един общ знаменател. Искам да ви разкажа за една великолепна турска актриса, която знам още от дете, от филма „Приказка за любовта“ (Ширин и Фархад). Наричат я Бисерът, Легендата, Султанката на Турция, а даже и турската София Лорен. Тюркан Шорай (Türkân Soray) е родена на 28 юни 1945 в турския град Истанбул в най-обикновено семейство. Баща й Халит Шорай е обикновен служител, а майка й Мелиха Шорай е…
    948
  • Декември 16, 2012

    Носталгия - малко съветски новогодишни картички.

    Беше време, и то не много отдавна, когато картичките бяха на картон и важна част от празниците. По традиция най-близките и скъпи за нас хора получаваха от нас своите пожелания за Новата година по традиционната поща. Страшно много обичах момента на избирането на пощенските картички. У нас имаше такъв адет - не познатите получаваха български, а близките съветски картички, от руската книжарница или директно от братския Съветски Съюз. Обичайно когато ходеше там, носеше и картички, защото малко или много те се различаваха доста от нашите и в идейно отношение, а и като качество на изпълнението. И в днешните бивши републики си спомнят за тия картички и до днес традиционно по ония ширини продължават да изглеждат по подобен начин. У нас има голяма колекция, която чинно пазя, а за нейното…
    449
  • Ноември 08, 2012

    Александра Николаевна Пахмутова

    В Русия композиторката Александра Пахмутова я наричат човекът-песен. 9 ноември, тя навършва 83 години. Но нейното творчество и талант не са само миналото на руската култура. Песните на Александра Пахмутова ги знае както и преди и ги пее цялата страна. И често нейните мелодии ги смятат за народни — до такава степен те са органични за някакъв особен руско-съветска манталитет. Русокосата жена с малък ръст и невероятен темперамент, Александра Пахмутова от детски години мечтаела да стане само музикант. И толкова настойчиво се стремила към това, че през 1943 година в разгара на Втората световна война, след завършването на разгрома на фашистките войски — прочутата Сталинградска битка, девойката убедила родителите си да я изпратят да учи в Москва.
    631
  • Ноември 05, 2012

    Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин

    Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин е руски и съветски живописец, график, теоритик, писател и педагог. Роден е на 5 ноември 1878 в Хвалинск, Руска Империя, Саратовска губерния, в семейство на обущар. Като ученик в градското училище Кузма се запознава с местните иконописци, в чието общество той има възможността да бъде свидетел на всички етапи в създаването на една икона. Под влиянието на тези впечатления той прави първите си опити самостоятелно да рисува икони и пейзажи с маслени бои. През 1893 г. той завършва училище. Кузма прави опит да започне да учи в Самарското Железопътно училище, но се се проваля на приемните изпити. В края на краищата той започва да изучава живопис и рисуване в класа на Ф.Буров. В него той получава първите насоки в живописта. Но през 1895 г. Буров умира и…
    556
  • Ноември 03, 2012

    BaBa Zula - малко турска психеделика.

    Baba Zula е турска алтернативна музикална група на която попаднах съвсем случайно зяпайки една вечер MEZZO. Разбира се, нямаше начин концерта на турските изпълнители да не ми направи впечатление. Дори и само заради странния си, екзотичен външен вид и любопитна музика и присъствие. Групата е съществува от 1996 г. Създадена е от Левент Акман, Мурат Ертел и Емре Онел, който напуска през 2005 г. и е заменен от Кошар Камчи. През 2003 г. към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая, а година по-късно – и уникалната майсторка на „живата рисунка” Серен Ойкют. Присъствието й на сцената, създаването на образи с бързина и вдъхновение е важната визуална част на цялостта, която представляват Баба Зула. Те са готови на всичко за да покажат на своите фенове едно уникално шоу на живо. Техните изпълнения…
    758
  • Октомври 21, 2012

    Ирина Понаровска

    Детство. Ирина Понаровска е родена на 12 март 1953 година в Лениград в семейство на музиканти. Баща й – Виталий Борисович Понаровски е бил диригент и художествен ръководител на джаз оркестър. Майка й – Нина Николаевна Арнолди, работи като концертмайстор в музикалното училище при консерваторията. Любимата баба на Ирина – Шарлота Арнолди, първа взема на сериозно плахите опити на момиченцето да пее и настоява да започне да вземе уроци по вокал, като по този начин определя професията и начина на живот на внучката си. Ирина понаровска завършва музикалното училище на консерваторията, където тя изучава свирене на арфа и роял. В гимназиалните класове тя е силно привлечена от жанра „съветска песен“ и такива изпълнители като Мария Пахоменко, Лидия Клемент и Едита Пиеха, която я запленявала със своя…
    556
  • Октомври 06, 2012

    ПЕ-ТРИ. Петър Трифонов

    www.pe-tri.eu 1. Интериорни и екстериорни пластични решения с оригинални съвременни или традиционни български мотиви 2. Мебели от масивно дърво по индивидуален проект 3. Мебели от естествени природни форми 4. Проектиране и изработка на дърворезбовани тавани, розети 5.Проектиране и изработка на художествени предмети за бита и украса
    520
  • Октомври 06, 2012

    Освояване на целината - развитие на китайското кино - 1

    От далечни времена в Китай е бил популярен театърът на сенките, който много смятат за първообраз на съвременната кинематография, но родоначалници на киното, по право са европейците – на 28 декември 1895 г. В Париж е демонстриран първия в историята на човечеството кинофилм. Така настъпва епохата на кинота. Процесът на развитието на китайската кинематография се състои от няколко етапа.: 1. Първи етап - „Освояване на целината“ 1905-1931 г. В течение на почти 30 години китайските кинематографисти се занимават с „Освояване на целината“, преминавайки нелекия път на съграждането – от показването на чужди филми и съществуването за сметка на чужди капиталовложения до производството на собствени филми.
    527
  • Октомври 06, 2012

    Фън Ксиаоган

    Фън Ксиаоган е известен китайски режисьор. Неговата популярност в страната е значително по-голяма от известността му по света, а в китай неговите филми са обичани от обикновените зрители повече отколкото от академичните кинокритици. Около него винаги има спорове – едни го хвалят, други го критикуват. Сблъсъкът на мнения достига своята кулминация след излизането на екран на неговия филм на историческа тематика „Банкетът“. За най-известни работи на Фън Ксиаоган се считат новогодишните филми – ленти, които той снима ежегодно за празника на Пролетта – Нова година по лунния календар. До 1997 г. Фън Ксиаоган не изпъква особено сред младите китайски режисьори. Но неговата лента „Фабрика за изпълняване на желания“, излязла по кината за празника на Пролетта 1997 г. Предизвиква истинска сензация.
    571
  • Октомври 06, 2012

    Да си спомним за Людмила Живкова

    През 2016 г. се навършват 35 години от деня, в който си отиде Людмила Живкова, а през 2017 - 75 години от нейното раждане. На повечето от родените през 80-те и 90-те години на миналия век това име не говори нещо или почти нищо. А много от родените по-рано чак сега започват да осъзнават, че за времето през което Людмила Живкова е била министър на Културата (1975-1981 г.) страната ни получава най-мощния от годините на националното ни Възраждане и Освобождение импулс в своето културно развитие. Тя остана неразбрана, докато беше сред нас. По-точно – малцина се опитаха да я разберат. А само най-близките й, сродените духом с нея наистина я разбраха. Ала не успяха да й помогнат да избегне съдбата, която я сполетя. Не бяха в състояние да удължат полета на ранената до смърт птица. Тя дойде между…
    982
  • Октомври 06, 2012

    Джан Имоу

    Джан Имоу (кит. 張芸謀 англ. Zhang Yimou , 14 ноември 1951) — китайски актьор, режисьор, продуцент, сценарист . Роден е на 14 ноември 1951 година в град Сиан, провинция Шънси в семейство на поддръжници на Гоминдана. За това, че неговият по-голям брат е служил в армията на Чан Кайши, по време на културната революция Имоу е изключен от училище и изпратен за превъзпитаване в селскостопанска комуна. От 1968 до 1971 година той се труди в селското стопанство, а от 1971 до 1978 година - в една текстилна фабрика. През този период Джан Имоу се увличе по рисуването и любителската фотография ( на 18 години той става донор и в продължение на 5 месеца дарява от своята кръв за да може да си събере пари и да си купи така мечтаната първа камера.)
    763
  • Октомври 06, 2012

    ATELIE ILON - Артистичната Илонка настъпва в глобалната мрежа!

    Интернет магазина на Илонка вече е факт. От 28 Април 2010г. артистичният магазин за картини, бижута и уникати заработи в своята пълна функционалност.. Препоръчвам горещо да го разгледате и най-вече ДА НАПИШЕТЕ ПО ЕДНА ДОБРА ДУМА ВЪВ ФОРУМА ЗА НАЧАЛО. ILON.COMINTERN.EU
    594
  • Октомври 04, 2012

    Чоу Юн Фат

    Чоу е роден на 18 май 1955 година на остров Ламма, Хонг Конг. Наречен „Най-готиният актьор в света" от Лос Анжелис Тайм през 95 г., Чоу израства в бедно семейство продавайки димсам (вид лека закуска за чай) на родния си остров за да помогне на родителите си. 10-годишен той се мести заедно със семейството си в Коулун, тази част от Хонг Конг свързана с континентален Китай. По-късно, едва 17 годишен той напуска училище, и работи на различни места , преди да се запише през 1973 г. на актьорски курсове към една от водещите телевизии в Хонг Конг TVB.
    634
  • Октомври 04, 2012

    Джан Дзъи

    Джан ДзъИ се ражда през 1980 г. в китайската столица Пекин в семейство на баща икономист и майка детска учителка. Израства заедно с брат си в градската работническа част на Пекин, като още от малко развива интерес към танците и гимнастиката. 11-годишна тя е приета в танцово училище, където в продължение на 4 години се обучава в танцовото изкуство, и междувременно печели няколко награди от конкурси, единия от които национален, като признание за таланта й. Въпреки обещаващата кариера в танците, на Джан скоро и доскучава и решава да се пробва в актьорското майсторство. Записва се в Централната академия за драматично изкуство в Пекин, и не след дълго участва в кастинг за телевизионна реклама, режисирана от известния Джан Имоу, който използва случая за набиране на актриси за следващия си филм.
    755
  • Октомври 04, 2012

    Гонг Ли

    Лъчезарната и красива звезда от филмите шедьоври на Джан Имоу, Гонг Ли, успява да се превърне през годините в любимката на международните кръгове на изкуството и най-известната актриса в Китай. Без значение дали се подвизава в ролята на бедна селянка търсеща правосъдие или конкубинка на богаташ, бореща се да оцелее, тя придава на образите си грация и чувство, което очарова и омайва публиката.
    650
  • Октомври 04, 2012

    От селско момиче до императрица,музата на Джан Имоу

    Наричат я китайската Грета Гарбо. Също като божествената американска актриса от първата половина на ХХ век азиатката Гонг Ли е надарена и с красота, и с изключителен талант. Дълги години е муза на режисьора Чжан Имоу, а групата „Ред Хот Чили Пепърс” є посвещава своя песен. За две десетилетия на екран тя успява да пресъздаде цяла галерия от ярки образи – от първата си роля на селско момиче, продадено на стар богаташ, до последната (засега) на китайска императрица, подложена на бавно отравяне от своя съпруг; от любовница на американско ченге до мистериозна японска дама… Силните жени като че ли са се превърнали в нейна запазена марка. Поредното доказателство е героинята є в най-новия филм на Чжан Имоу Проклятието на златното цвете. Стоп! Това не е просто още една роля при добър приятел, а…
    737
  • Октомври 04, 2012

    "Банкетът" взима отчасти сюжета на "Хамлет" и го пресъздава в красив филм за любовта, власта и дълга

    Вторник, 5 януари 2009г. Диема 2, 21.00 ч. Китайското кино напоследък ни е възхищавало неколкократно, така че появата на “Банкетът” не е изненада за никого. Което съвсем не значи, че в него няма необикновени неща. Всъщност, като всеки човек, който е гледал доста повече западно, отколкото източно кино, аз възприех филма като доста особен. Може би заради прекрасната китайска арт-стилистика, елементите от сценария и множеството красиви кадри. Всичко източно в този филм е по странен начин преплетено със западното. Например сценария, който следва частично “Хамлет”, с елементи от “Макбет”. Или забавените каданси - така любими на екшън режисьорите напоследък. Както и финалът.
    791
  • Октомври 04, 2012

    10-те най-популярни китайски филма за 2009

    Филмовата индустрия в Китай е по-успешна от всякога, като продажбите на билети ескалира с всяка изминала година и повече местни таланти излизат на преден план. Приходите в боксофиса се увеличават с 20% всяка година за последните пет години, и въпреки че холивудските блокбъстъри като Трансформърс 2 и 2012 бяха най-касовите в страната за 2009, сред китайските продукции също имаше не малко хитове. 2009 година успя да привлече милиони почитатели на киното а печалбите в боксофиса надхвърлиха 700 млн.долара. Днес ще разберем кои са 10-те най-въздействащи и обсъждани китайски филма за изминалата година. The Message , Overheard , Night and Fog и Bodyguards and Assassins превъзхождат останалите по отношение на актьорска игра и сюжет, докато Pleasant Goat and Big Big Wolf , Crazy Racer и Cow…
    591
  • Октомври 04, 2012

    10-те най-популярни филма в Китай за 2009 (II част)

    Шестият филм от поредицата се нарича Crazy Racer (疯狂的赛车) или Лудият състезател. Режисьорът на филма Нин Хао е известен с прозвището „китайския Гай Ричи", заради пъргавите, хитри и изключително забавни комедии. Сюжета на филма включва четири групи от хора и повече от десет образа. По-главните роли във комедията са на колоездач, продавач на медицински продукти, и неговата жена, няколко банди и двама глуповати убийци. Всички се оказват заплетени в сюжет включващ убийство, трилър и хумор, попадайки в различни комични ситуации. На режисьорът Нин му хрумва идеята за сюжета в края на 2006 година, като прекарва осем месеца заедно с осем сценаристи в очертаването на сценария. Изискванията му били толкова високи, че шест от сценаристите се изчерпали от идеи. Един от тях дори използвал сметало за да…
    563
  • Октомври 04, 2011

    Лей Джия

    641

ИЗБРАНО ОТ АРТ

  • "Султанката" - Türkân Şoray

    Вече не една година по телевизионния екран се въртят безкрайни турски сапунки. Повечето от нас чувайки за турски филм, директно започват да ръсят не особено красиви коментари, защото сме започнали да…
  • Александра Николаевна Пахмутова

    В Русия композиторката Александра Пахмутова я наричат човекът-песен. 9 ноември, тя навършва 83 години. Но нейното творчество и талант не са само миналото на руската култура. Песните на Александра…
  • Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин

    Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин е руски и съветски живописец, график, теоритик, писател и педагог. Роден е на 5 ноември 1878 в Хвалинск, Руска Империя, Саратовска губерния, в семейство на обущар.…
  • BaBa Zula - малко турска психеделика.

    Baba Zula е турска алтернативна музикална група на която попаднах съвсем случайно зяпайки една вечер MEZZO. Разбира се, нямаше начин концерта на турските изпълнители да не ми направи впечатление.…
  • Ирина Понаровска

    Детство. Ирина Понаровска е родена на 12 март 1953 година в Лениград в семейство на музиканти. Баща й – Виталий Борисович Понаровски е бил диригент и художествен ръководител на джаз оркестър. Майка й…

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)