.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


книги

Стефан Дичев - един от най-българските писатели.

Роден и израсъл в старопрестолния град, Дичев завършва гимназия във Велико Търново през 1938 г., след което следва строително инженерство в Чехия. Завършва право в Софийския университет през 1943 г. Известно време се увлича от политикономически науки, след което се отдава на писателска и редакторска дейност. Той е директор и един от създателите на поредицата "Световна класика" в издателство "Народна култура", а от 1962 до 1990 г. е основател и главен редактор на много известното младежко списание "Космос".

 Още с първия си исторически роман-дилогия "За свободата" (1954-1956) Стефан Дичев печели известност и се утвърждава във фалангата на най-изтъкнатите творци на българската историческа проза. Той съзнателно се насочва към звездните мигове на националното ни възраждане и към неговите герои, бягайки от пошлостта и скудоумието на съвременността, лансирайки примери на безкористна саможертва и неподправено-искрен патриотизъм, така необходими на младите хора у нас.

Станислав Лем - Непобедимият

Едва ли има човек, който да не е чувал името на великия полски писател Станислав Лем. Дори и абсолютните дилетанти в областта на научната фантастика като мен. Неговите “Избрани фантастични произведения в два тома” стоят непрочетени и събират прах в библиотеката ми срамно дълго време... няма да кажа колко... защото не помня. За излизането ми от тази “Лемтаргия” главни виновници са Майкъл Крайтън и... интернет. Първо ми попадна “Жертвата”, която прочетох изненадващо бързо, и останах дълбоко впечатлен. Тук се включи Мрежата и то с нейния сигурно най-популярен сайт – Wikipedia. След кратко ровичкане там, открих твърде интересното твърдение, че много от идеите, за които пише Майкъл Крайтън в творбата си, са сходни с един роман, публикуван близо 40 години по-рано – “Непобедимият” на Станислав Лем. Естествено, всичко, което се чете в Свободната енциклопедия, трябва да се подлага на проверка, не защото тя е висша форма на доверие, а защото не се знае на кого какво му хрумнало да пише. Затова грабнах Избраните произведения и след кратък преглед се оказа, че първото произведение от втория том е именно “Непобедимият”.

Клифърд Саймък - Резерватът на таласъмите

”Резерватът на таласъмите” е мъничка книга – едва 230 страници малък формат. Една от първите на маестро Клифърд Саймък , тя никога не е била особено нашумяла или известна сред фантастичните среди. Но това е само на пръв поглед. Защото в действителност това е книга, която отдавна е намерила своето място в пантеона на класиките. И то заслужено.

В едно много, много далечно, почти утопично, бъдеще, човечеството се е научило да съжителства в една галактика със стотици извънземни раси. В мир и хармония. Разумното същество, благодарение на енергични потоци, може за един миг да се пренесе във всяка точка на познатата Вселена. Биомеханиката и нанотехнологиите са развити и с тях се вършат чудеса, а планетата Земя се е превърнала в сборен културен център на цялата Вселена, в един огромен Университет съхраняваща познанието. Пространството и времето са преодолени. Всеки, който пожелае, може да пътува назад в миналото, за да разглежда отдавна изчезнали светове, да посещава древни цивилизации, да се разхожда сред динозаври или просто да пие една бира с Шекспир ( не си измислям). Но сякаш това не е било достатъчно и в този фантастичен свят оживяват приказките. Таласъми, феи, тролове, банши и други, наричащи себе си Малкия народ са отдавна прогонени от човешката действителност. Малцина са останали и тях може да намерите в скромния им, но красив резерват, където живеят необезпокоявани, там където магията и руйното пиво определят всичко.

Кир Буличов - Приключенията на Алиса Селезньова- момиченцето от Земята.

"Приключенията на Алиса" е цикъл от фантастични книги на Кир Буличов за деца, юноши и възрастни. Цикълът се пише в продължение на неколко десетилетия, като започва с повестта "Момиченцето, с което нищо няма да се случи" от 1965 година.

Приключенията на Алиса се случват в един футуристичен свят, донякъде действащ по законите на космическите опери: кораби, движещи се със свръхсветлинни скорости, роботи, извънземните и пътешествията са нещо съвсем обикновено. Земята на бъдещето се описва като технически развита, с пълна автоматизация на производството. Роботите изпълняват вместо хората домашните работи и опасните задачи.

Общественото устройство на Земята от бъдещето не се уточнява. В ранните книги има леки намеци, че то е утопическо-комунистическо. В "Пътешествието на Алиса" персонажите казват на извънземните: "На Земята ние отдавна отменихме парите, взимаме ги само на планетите, на които те все още се използват. В по-късните повести, написани след унищожаването на Съюзната страна, дори и на Земята понякога фигурират парите, материалните ценности и фирми. На ниво обществен морал земляните в "Приключенията на Алиса" стоят на значително по-високо ниво от хората на ХХ век: те се грижат за природата и чистотата на околната среда, не воюват, срамуват се от лъжата и общуват значително по-лесно.

А. и Б. Стругацки - Понеделник започва в събота.

Обикновено надписът А. и Б. Стругацки на гърба на книгата символизира съветския дан в областта на научната фантастика. Тук, обаче, ще си говорим за нещо различно.

- А вие самият вярвате ли в призраци? – попита лектора един от слушателите.
- Разбира се, не – отвърна лекторът и бавно се стопи във въздуха.


...иначе, нищо неподозиращият московчанин Саша (Александър, де) качва на стоп двама странници нейде из дълбоката провинция. Е, случва се всекиму, какво пък, помогнеш на хората... Но далеч пък не всекиму се явява възможността да бъде ей тъй поканен за програмист в институт, да отседне при Наина Киевна Горянина, инак казано баба Яга. В Конакокошкрак, имам предвид, иначе разбирайте – колибата на кокоши крака. На улица “Лукоморие” (който е учил Пушкин и е чел “Руслан и Людмила” в оригинал ме разбира, който не е, просто да погледне първия стих). А от там до НИИЧАВО (Научно-изследователски институт за чародейство и вълшебство) към АН на СССР крачката е само една. Като оная, дето дели гения от лудостта..

Станислав Лем - Соларис

Пристигайки на космическата станция кръжаща около планетата Соларис, психологът Крис Келвин я заварва в безредие. Подозренията му, че се е случило нещо лошо постепенно се затвърждават. Д-р Гибарян е умрял при неизяснени обстоятелства, физикът Сарториус се е заключил в лабораторията а третият член на екипажа, кибернетикът Снаут, е неадекватен. Когато в един от коридорите на станцията среща негърка в плажно облекло, самият Келвин започва да се безпокои за здравия си разум. Разговорът му със Снаут изяснява причината за смъртта на Гибарян - самоубийство. По въпроса за странните явления наблюдавани на станцията, кибернетикът е доста уклончив. Все пак, той твърди, че не става дума за халюцинация. Скоро Келвин се сблъсква лично с феноменът наречен по-късно от учените „творения F“ (фантом) или просто „гост“. Всичко е започнало когато Гибарян, Сарториус и Снаут са експериментирали с рентгеново облъчване на живия океан на Соларис. Гигантската органична маса, за която соларистите смятат, че е разумно същество, е отговорила изпращайки им „гости“. Извличайки информация от подсъзнанието им, „Океанът“ материализира най-съкровените им спомени и преживявания под формата на човешки същества. За Крис Келвин това е самоубилата се преди години негова съпруга. Първоначално потресен, психологът е раздвоен между ужасът от нечовешката имитация на жена си Харей и постепенно прокрадващата се симпатия към нея. Трудно е да се живее, когато на показ са извадени неща, които човек не би искал да признае дори пред самия себе си. Гибарян не е могъл.

Александър Насибов - Атолът "Морска звезда"

Това е една от най любимите ми книги. помня как навремето като дете, попаднах съвсем случайно на един оръфан том в библиотеката на Пашанска  и с недоверие тръгнах да чета този роман. Не го оставих, докато не го прочета. До този момент имах само една среща с Александър Насибов - романът "Безумци", който също беше на тематика приключения и разузнавачи, но действието се равиваше по време на Втората световна война. Атолът ми допадна повече, защото действието в него се развива вече в наши дни, но героите са подобни.

"Атолът "Морска звезда" -  в далечен рейс изведнъж изчева съветски търговски кораб а в другия край на земното кълбо е похитена млада съветска учена. И в двата случая следите водят към уединен коралов остров в близост до бреговете на Южна Америка. Разкрита е тайната на атола "Морска звезда". На острова действа едно от звената на организация на политически терористи, ръководени от специалните служби на някои от западните страни, чиято цел е да помогне на десните сили да дестабилизират обстановката в света и да се докопат до властта.

Баллада о прокуренном вагоне

 

Горящото сърце на Данко

Максим Горки

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг.
Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбико в лепкавата тиня на блатата.
Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчеливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякъш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)