.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


книги

Евгений Гуляковски - Сезонът на мъглите и Дългият изгрев на Ена

Има писатели, които ни разказват за разни невероятни по нашите земни мерки събития, случващи се с хората на Земята или обитателите на Вселената. А има и такива, които създават цели светове, населени от същества различни от земния разум форми на мисъл, живеещи по други закони, стремящи се към различни от тези на човечеството цели.

Един от тези творци на фантрастическа реалност е писателят Евгений Гуляковски. Неговите светове са реални дотолкова, доколкото авторът ни кара да повярваме в тях. Те не са измислени, подобно приказките и измислиците, а са видяни от някакво вътрешно, мисловно зрение, проникващо много по-далеч, по-дълбоко от зрението на обикновения човек. Не случайно неговите книги са преведени на повечето европейски езици.

"Да създадеш един фантастичен свят - пише в предговора си към "Сезонът на мъглите" Васил Райков - при това населен с нечовешки разум е наистина трудно. За това и до сега са отдава на малцина писатели и техните произведения се открояват като ярки звезди в лавината от фантастични книги, запълнили света през последните десетилетия. Гуляковски е един от тези писатели. Покойният писател Павел Вежинов постави "Сезонът на мъглите" на една лавица с "Лявата ръка на тъмата" на Урсула Ле Гуин, "Денят на Трифидите" на Джон Уиндъм и някои други книги на световно известни писатели-фантасти.

братя Стругацки - Времето на дъжда

Действието на романа се развива в неопределена страна, в неназован град. Известният писател Виктор Банев, човек на средна възраст, нямащ нищо против пиенето и пушенето, пристига от столицата в града на своето детство, където непрекъснато вали.

Писателя попада във върволица от странни събития, свързани с "мокриците" или "очилатите" - странни хора, болни от проказа, странна генетическа болест, прояваваща се като жълти кръгове под очите. Мокриците живеят в бившие лепрозариум, възрастното население на града ужсано много се бои от мокриците и ги счита за причина за всички странности в града, но много деца и младежи ги обожават, в това число и дъщерята на Банев Ирма. Бол-Кунац, приятелят на Ирма, кани писателя на среща с учениците от местното училище, които поразяват главния герой със своите възгледи и поведение. 

"Обитаемият остров" на братя Стругацки.

Аркадий и Борис Стругацки имат странни романи, в които главните герои се оказват самотни сред хората. Тяхната фантастика е е пределно социална и неразделна от вчерашното, днешнотото и бъдещето на жителите на земята Както и мнага други фантасти, преди и след тях, Стругацки използват измислени ситуации за анализ на социалното развитие на обществото и за изследване на човешката душа.
Вечните теми в литературата – безмерната самота на човешкото същество, загубено в мравуняка от нему подобни, изпитване на главните човешки качества, честта и достойнството в ексремни ситуации – се явяват ключови и за Стругацки.
Романът-памфлет „Обитаемият остров“ само частично може да бъде оценяван като пародията на диктатурата от съветско време. Преди всичко това е роман за човека, изгубен в чужд, несправедлив свят, в който неговите нравствени принципи биват подложени на най-тежка проверка.
Сюжетната конструкция на романа е проста. Юноша от бъдещето на нашата планета, което авторите представят като комунистическо, по време на обичаен полет с малък разузнавателен кораб аварира и се приземява на неизвестна планета. По неизвестна причина неговият кораб се взривява, и младежът остава на чуждата планета само по шорти.

Владимир Железников - Плашилото

В провинциално училище пристига нова ученичка - Лена Безсолцева. Тя ще живее при своя дядо - Николай Николаевич, бивш военен, който колекционира картини с цел да направи картинна галерия в дома си. В градчето не го обичат много заради затворения му начин на живот.

Когато Лена се появява в своя нов 6-и клас съучениците й, макар и да й се усмихват с поведението си й дават да се разбере, че ще бъде презирана. Причината за неприязънта към Лена се крие в това, че всички я считат за също толкова странна, колкото и дядо й. Искайки по някакъв начин да завоюва уважението на децата, Лена се опитва въпреки всички обиди по неин адрес и по адрес на дядо й да се усмихва на всички, да се съгласява винаги с тях, но за съжаление постига точно обратния ефект. Класът намира нейното поведение за ненормално, и за това и дават прякора Плашилото, на който Лена се опитва да не се обижда. Само Дима Сомов, момчето, в което са влюбени почти всички момичета в класа поддържа Лена. Тяхното приятелство, прераснало на по-късен етап в симпатия и любов скоро се пропуква заради една страхлива постъпка на Дима.

Хаим Оливер - Хелиополис

Далеч в южните морета се намира един остров, до който никой не иска да отиде. Един остров олицетворение на смъртта, на разрухата, един символ на едрената война и разрушенията, които тя може да причини. Носят се само слухове за страшните „неща“, които обитават този остров, но още никой не е ходил там, смъртоностна радиация  посреща нежеланите си посетители на десетки километри преди своите разтопени от ядрените бомби брегове.

Към това страшно място тръгва научна експедиция състояща се от българския ядрен физик Алек и неговия ръководител, известен чернокож учен, които са си поставили за цел да разгадаят веднъж завинаги тайната на нестихващата радиоактивност на непристъпния остров, жертва на ядрени бомбардировки.

Попадайки на острова те откриват нещо изумително, разрушенията по него не само не са толкова много, че да могат да обяснят радиационния му феномен, който ги е привлякъл тук, но и след настъпването на нощта се оказва че ренгените спадат значително. С тъмнината  изплуват и явните обитатели на този ад, има живи същества, които са оцелели са успяли да се приспособят към един враждебен свят.

Тогава Алек по едно злощастно стечение на обстоятелствата попада в дъблините на тази изпепелена земя, в скритото й сърце, което се оказва скрит град.

Станислав Лем - Приключенията на звездния навигатор Пиркс

Истинската литература винаги разказва за хората, дори икогато нейните герои са роботи или може бик елфи и хобити. И въпреки това в истински научната фантастика, има произведения, в които човекът се оказва сам срещу един необичаен и изключително тайнствен противник. Този противник в повечето случаи затъмнява другите персонажи исамият той се превръща в главен герой; името му е – Космос. На космоса няма как да гледаме сниходително или иронично. Може да вложим известна доза сомувереност, но мъдрия човек гледа на Космоса с призив и внимателност.

Така, както е гледал на него и един от най-мъдрите писатели и мислители на миналия век – Станислав Лем. В своите книги той неведнъж предупреждава човека за прекаленобързите изводи и твърде розовите планове за освояване на това безбрежно пространство, което обкръжава всички ни. Именно на загадките, причакващи човечеството в космоса, Лем посвещава своя знаменит цикъл за пилота на име Пиркс.

Джеймс Уайт - Галактическа болница

Живяли някога, много отдавна в Космическата Федерация различни разумни раси. И решили те да построят своя обща болница. Но не каква да е болница, не обикновена, а такава, в която да могат да се лекуват същества от различни раси и различни планети. И така се появила и Главната болница на Дванадесети галактически сектор. Какви ли само ги няма тук – и нидианци, подобни на плюшени мечоци, и слоноподобни тралтани, разхождат се гъсеници-келгианци, притичват и земляни... За да не се потроши болницата, тя се обслужва и от Корпуса на мониторите – единствената военно-полицейска организация в цялата Федерация. А за да не се изпокарат помежду си лекарите и пациентите от различните космически раси, те са наглеждани от отдела на Главния Психолог.

„Галактическа болница“ на Джеймс Уайт е не просто един от най знаменитите сериали за цялата история на научната фантастика, не просто най-оригиналната от всички „космически опери“ на нашето време, но и истинско ЯВЛЕНИЕ В СВОЯ ЖАНР!

Сакьо Кьомацу - Потъването на Япония

 С творчеството на японския писател Сакьо Кьомацу се запознах едно лято във Варна със стари руски сборници по световна фантастика. Рядко съм срещал по-увлекателно пишещ автор. „Потъването на Япония“ е роман-апокалипсис, който е винаги актуален, и адски истински.

„Потъването на Япония“ (яп. Нихон тимбоцу, познат още като „Гибелта на Дракона“ или „Япония потъва“) е научно-фантастичен роман на японския писател Сакьо Кьомацу, публикуван през 1973 г. За неговото написване комацу отделя 9 години. В романа се описва катастрофическата история на потъването на Япония в океана, причина за което е вулканическата активност в района на Японския архипелаг. Тази работа на Кьомацу получава наградата на японската асоциация на писателите на детективни романи Нихон суйри сака кьокай сьо и наградата Сейун сьо, и двете през 1974 година. Романа се става страшно популярен и след него се появяват много негови продължения и подражания.

Александър Беляев - Последният човек от Атлантида

Атлантида... Тя е богата. Тя е могъща. Тя е свещенна.

Царете са се отдали на разгул, робите готвят възстание, а жреците не могат да разберат защо звездите не се намират на техните си места. Но назрява катастрофа, за която всички узнават прекалено късно.

Това е едно от първите произведения на Александър Беляев. За първи път романа излиза на бял свят на страниците на от пети до осми брой на списание „ Всемирный следопыт“ през 1926г. През следващата, 1927 г. Той е издаден в първия авторски сборник на Беляев, заедно с „Острова на изчезналите кораби“. След това романа дълго време не се преиздава, докато не е напечатан отново през 1957 г.

Георгий Мартинов - Калисто

Когато се любуваме на звездното небе, ние искаме да отгатнем дали в дълбините на космоса съществува разумен живот. Може би в същия миг и някой друг на неизвестна планета се взира в блещукането на съзвездията?

Един прекрасен летен ден хората биват потресени от събитие, небивало в историята на Земята: към Земята се приближава бяло кълбо — космически кораб от дълбините на Вселената…

Единадесет дълги години е летял от Сириус към нашето Слънце първият пратеник на далечния свят — белият звездолет от планетата Калисто.

А с крилата на мечтите читателят, четейки романа на Г. Мартинов, ще извърши многогодишен рейс към звездата Сириус, ще слезе на оранжевата планета Калисто, където ще се срещне с нейните обитатели, построили вече комунистическо общество. Пред него ще се разгърнат картини от живота на калистяните, изпреварили много в своето обществено и техническо развитие обитателите на Земята. Ще види осмислена красотата на онези велики преобразования, които ще извърши в човешката душа настъпващият комунизъм.

Михаил Ляшенко - Човекът-лъч

Можеше ли някога ученикът от 4Б класс Леонид Бубирин дажи в мислите си да си престави, че ще стане не просто свидетел, но и един от участниците в един изумителен научен експеримент – превръщането на човека в люч квантова енергия и пресъздаването му отново на разстояние от десетки хиляди километри!

А започна тази история всичко на всичко … с един обикновен картоф, неочаквано появил се на неговата масса, когато той по съвсем делнични причини решаваше една аритметична задача…

Така започва една от моите любими книги – романът «Човекът-лъч» на руския писател Михаил Ляшенко. Може би от днешна гледна точка романът да звучи ималко наивно, но прочитайки го отново и отново не може да не направи впечатление силният оптимизъм на 60-те години в един- по-добър и по-красив свят.

Александър Беляев - Човекът-амфибия

В далечна топла страна на върха на една крайбрежна скала има къща. В този дом живее Бог.

Така местните аборигени наричат доктор Салватор –гениалния хирург, който със своя благороден труд помага безвъзмездно на бедните селяни и рибари. Но докторът не просто лекува, той поправя и грешките и несправедливостите на природата, той също така ТВОРИ, както и подобава на Бог. Благодарение на най-новите постижения на науката и собствения си талант Салватор създава човек, способен да съществува във две стихии, но съвършено неприспособен към реалното човешко общество.

Какво би се случило ако човек получи възможността да живее и на суша и под вода? Ще му донесе ли това щастие или ще го обрече на мъчения? Пред Ихтиандър – човекът-амфибия, стои жестоката необходимост на избора: покой и свобода в океана или любов, съпроводена с хиляди опасности на земята.

Иван Ефремов - Мъглявината Андромеда

На пръв поглед това е един "труден" роман. Но всъщност не е така. Първата ми среща с това велико произведение беше с една книга с тъмночервени корици на издателство "Христо Г. Данов" от 60-те години на миналия век. И глава след глава бях погълнат от неочаквано интересния свят на Ефремов.

Романът «Мъглявината Андромеда» се явява квинтесенция на социалните и философските размишления на руския писател Иван Ефремов за далечното бъдеще. Това е и най-мащабния и безпрецедентен фантастичен роман в руската литература. Видният учен-палеонтолог, яркият мислител и хуманист Ефремов остава в историята на литерятурата като основоположник на руската научна фантастика. Именно неговата велика утопия «Мъглявината Андромеда» открива пътя в литературата за няколко поколения руски фантасти и завинаги променя представите на милиони читатели за това, каква всъщност е РУСКАТА ФАНТАСТИКА…

Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената.

КОРАБЪТ И НИЕ

"Сираци на Вселената" е една от най-известните работи на Хайнлайн от неговия, така да се каже - ранен период, възникнала от сливането на две повести от 1941 г. - "здравият смисъл" и "Вселената". Те се обединяват в роман през 1963 г.

Биографията на Хайнлайн е достатъчно известна. Робърт Хайнлайн е роден през 1907 г. и умира през 1988 г. От човек и писател той се е превърнал в Символ - Символ на научната фантастика и социалната философия. 

Всъщност в романа няма никаква интрига. "Сираци на Вселената" е разгърната притча, в която моралът равномерно се разстила по целия текст, раздувайки се в разказ с леко канцеларско движение на събитията. Големият Кораб, новото Средновековие, царящо сред поредното поколение негови обитатели, мутанти, населяващи периферията на този Кораб, и бягство в различно пространство. Внушителни дъбови стволове вместо стоманени стелажи, блестяща мед вместо разноцветна пластмаса. това е Хайнлайн в научната фантастика. Това е красотата на онова време, в което рисунките в учебниците все още са били гравюри.

Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)