.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


art world

„Star Wars-соц“. Архитектурата на Белград.

 
Една от любимите общности, в които членувам във facebook е страницата „Socialist Modernism“. Това е едно от местата, на които можеш да откриеш уникални и определено изпреварили времето си не толкова известни, но несъмнено уникални архитектурни шедьоври, изградени по време на социализма в страните, в които е съществувал той. 
 
Подобни на декор от фантастичен филм, много от съоръженията, градени след средата на XX век продължават да впечатляват и днес със смелостта си. Не винаги практични и определено невместващи се традиционните представи за красота, строителните постижения от това време представляват едни особени полети на въображението, носещи в себе си учудваща очакванията неповторимост.
 
Често тези строежи са наричани социалистически модернизъм, соц-реализъм, брутализъм,  архитектура на принудителен стандарт и т.н.,  но основна характеристика на всички тези удивителни сгради е  винаги да изглеждат не просто футуристични, а като че ли взети от бъдещето и поставени сред нас.
 
Повечето от публикациите в страницата впечатляват и учудват.  Доколко положително е въпрос на лично мнение, но определено – не оставаш равнодушен.
 
Впечатляват не само мащабите и дръзките решения, а и мисълта за преодоляване на трудностите, съпътстващи всяко едно грандиозно начинание. А тези определено са такива.
 
Но да разгледаме космическия размах на Белград от „ония времена“….
 

Щирі. И колко са красиви славянките.

Моми от Ивано-Франковска област.Моми от Ивано-Франковска област.

Моето сърце винаги е бѝло в ритмите на украинския фолклор. Сред славянските страни това е едно вълшебно място, с уникална красота, която несъмнено се е отразила върху мелодиите и нарядите на хората, обитаващи земите от Карпатите до Днепър. Мистично и приказно, като произведенията на Гогол, което несъмнено свързваш с вечерите в хутора край Диканка, където горилката се лее, дявола се задява с вещиците, седнали на ръба на луната, красавицата Оксана крие обожателите си в чували, а навън около запаления огън, в нощта на Иван Купала ергените танцуват, а момите плетат венците си, които ще пуснат надолу по реката. 

Докато преглеждах новините попаднах на една изключително красива фотосесия с женски носии от различните краища на Малорусия. Със сигурност са правени с пропагандна цел, отчитайки днешните реалности, но не може да се отрече нещо, което е безкрайно красиво и отразява духа на тези земи. Хубавото си е хубаво. 

Фотопоредицата на Українська правда се нарича "Щирі", което в превод на български значава "Искрени". Няма да коментирам повече, а ще оставя вие да прецените.

София Ротару - "Славеят на Буковина"

София Михайловна Ротару е родена на 7 август 1947 г. в  село Маршинци (СССР) в семейството на бригадир-лозар, второ от шест деца, възпитава по-малките си братя и сестри и от малка помага на майка си и по-голямата си сестра Зина в домакинството.

Музикалните способности на София се проявяват рано. Още от първи клас тя пее в училищния и църковния хор.

„Трудно е да се каже, кога се появи музиката в живота ми – казва София Михайловна – по-скоро ми се струва, че тя винаги е живяла в мен. Израстнах сред музика, тя звучеше навсякъде: по сватбите, по седенките, на вечеринки и танци...“

Неин първи учител е баща й, който в младостта си също обича да пее и притежавал абсолютен музикален слух и приятен глас.

В училище София се учи да играе на домра и баян, участва в художествената самодейност и участва в концерти по съседните села.

Особено обичала домашните концерти – шестте деца и Михаил Фьодорович били прекрасен хор. В тази среда тя черпи най-човечните и искрени ноти за своите бъдещи песни. Бащата истински вярва в бъдещето на дъщеря си и винаги повтаря: „Соня ще бъде артистка“. И неговата вяра давала на  младата София сили да да преодолее всяко едно съмнение в призванието си, в случай че такова се прокрадвало.

Пън Люян - Една по-различна Първа дама

Лъчезарна, красива, елегантна и възпитана - така изглежда новата китайска Първа дама Пън Лиюан. Съпругата на президента Си Цзинпин неизменно го придружава при визити в чужбина. И неизменно предизвиква бурен интерес.

Новата Първа дама на Китай, която е известна певица в родината си, дебютира на международната сцена по време на посещението на китайския държавен глава в Москва - тя "изгря" на стълбичката на самолета до влиятелния си съпруг, привлече тутакси вниманието и се превърна в тема номер едно в интернет. Китай е поразен от нейната красота, елегантност и чар, феновете й я сравняват с Мишел Обама или Карла Бруни-Саркози. Особено голям интерес предизвиква гардеробът на Пън - тя залага на китайски модни марки, докато повечето китайски политици по правило разчитат на чуждестранните дизайнери.

Пън Лиюан е първата президентша в историята на Китайската народна република, която охотно се показва пред обществеността. Нейните предшественички принципно оставаха на по-заден план, каквато е традицията в китайската политическа култура, особено от времето на Културната революция насам.

Владимир Ивасюк

 

Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност, родителските срещи и концертите за работници и колхознички. Като подарък за прекрасните изпълнения малкия Володя получава от земляците си искинска хубава трофейна немска цигулка.

През 1964 г. Володя създава в училище ансамбъл „Буковинка“ и пише за него своите първи песни. Колективът печели победи на няколко конкурса за самодейност и отива в Киев, където бива забелязан и поканен за участие в областната телевизия. А най-важното – песните на младия композитор започват да се запомнят и е след дълго към него започват да се обръщат с молби да публикува нотите и текстовете на песните.

Алиса Фрейндлих

 

Алиса Бруновна Фрейндлих е родена на 8 декември 1934 г. В Ленинград. Нейната майка, Ксения Фьодоровна Фьодорова била актриса, но впоследствие изоставя професията си и започва да работи в завод. Баща й, Бруно Артурович Фрейндлих, немец по произход, също работи като актьор.

Преди началото на Втората световна война се налага родителите й да се разделят – баща й бива евакуиран заедно с театъра в Ташкент, за да не навлече репресии върху семейството си. Алиса остава заедно с майка си в Ленинград, къдсето преживяват целия ужас и глад на блокадата, а през 1945 година се преместват при роднини в Талин, където остават да живеят 3 години. Баща й не се завръща, той е създал ново семейство, но след завръщането си в Ленинград Алиса поддържа отношения с него. Именно под негово влияние тя решава да стане актриса. Актьорско майсторство тя започва да учи още в училище, ходейки на драматичен кръжок.

"Султанката" - Türkân Şoray

Вече не една година по телевизионния екран се въртят безкрайни турски сапунки. Повечето от нас чувайки за турски филм, директно започват да ръсят не особено красиви коментари, защото сме започнали да възприемаме продукциите на южния ни съсед за нещо пошло.

В действителност нещата не стоят съвсем така. Не е редно да се нахвърляме върху нещо, което не познаваме и да поставяме всичко под един общ знаменател.

Искам да ви разкажа за една великолепна турска актриса, която знам още от дете, от филма „Приказка за любовта“ (Ширин и Фархад).

Наричат я Бисерът, Легендата, Султанката на Турция, а даже и турската София Лорен.

Тюркан Шорай (Türkân Soray) е родена на 28 юни 1945 в турския град Истанбул в най-обикновено семейство. Баща й Халит Шорай е обикновен служител, а майка й Мелиха Шорай е домакиня. В своите мемуари Тюркан Шорай разказва, че е родена в бедно селско семейство и никога не е и предполагала, че ще стане известна актриса. Тя има по-малка сестра – Назан, която също е актриса, но далеч не толкова известна, колкото Тюркан. След раждането на по-младата от двете сестри, родителите се развеждат и момичетата остават да живеят с майка си. Своето образование Тюркан получава във Висшето девическо училище. Тя е била съпруа на турския актьор Сихан Юнал (Cihan Ünal), от който брак има един син.

Носталгия - малко съветски новогодишни картички.

Беше време, и то не много отдавна, когато картичките бяха на картон и важна част от празниците. По традиция най-близките и скъпи за нас хора получаваха от нас своите пожелания за Новата година по традиционната поща.

Страшно много обичах момента на избирането на пощенските картички. У нас имаше такъв адет - не познатите получаваха български, а близките съветски картички, от руската книжарница или директно от братския Съветски Съюз. Обичайно когато ходеше там, носеше и картички, защото малко или много те се различаваха доста от нашите и в идейно отношение, а и като качество на изпълнението.

И в днешните бивши републики си спомнят за тия картички и до днес традиционно по ония ширини продължават да изглеждат по подобен начин.

У нас има голяма колекция, която чинно пазя, а за нейното обогатяване от съществено значение беше и приносът на една врачанска приятелка.

Александра Николаевна Пахмутова

В Русия композиторката Александра Пахмутова я наричат човекът-песен. 9 ноември, тя навършва 83 години. Но нейното творчество и талант не са само миналото на руската култура. Песните на Александра Пахмутова ги знае както и преди и ги пее цялата страна. И често нейните мелодии ги смятат за народни — до такава степен те са органични за някакъв особен руско-съветска манталитет.
Русокосата жена с малък ръст и невероятен темперамент, Александра Пахмутова от детски години мечтаела да стане само музикант. И толкова настойчиво се стремила към това, че през 1943 година в разгара на Втората световна война, след завършването на разгрома на фашистките войски — прочутата Сталинградска битка, девойката убедила родителите си да я изпратят да учи в Москва.

Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин

Кузма́ Серге́евич Петро́в-Во́дкин е руски и съветски живописец, график, теоритик, писател и педагог. Роден е на 5 ноември 1878 в Хвалинск, Руска Империя, Саратовска губерния, в семейство на обущар.

Като ученик в градското училище Кузма се запознава с местните иконописци, в чието общество той има възможността да бъде свидетел на всички етапи в създаването на една икона. Под влиянието на тези впечатления той прави първите си опити самостоятелно да рисува икони и пейзажи с маслени бои. През 1893 г. той завършва училище.

Кузма прави опит да започне да учи в Самарското Железопътно училище, но се се проваля на приемните изпити. В края на краищата той започва да изучава живопис и рисуване в класа на Ф.Буров. В него той получава първите насоки в живописта. Но през 1895 г. Буров умира и образованието на Водкин остава недовършено.

BaBa Zula - малко турска психеделика.

Baba Zula е турска алтернативна музикална група  на която попаднах съвсем случайно зяпайки една вечер MEZZO. Разбира се, нямаше начин концерта на турските изпълнители да не ми направи впечатление. Дори и само заради странния си, екзотичен външен вид и любопитна музика и присъствие.

Групата е съществува от 1996 г. Създадена е от Левент Акман, Мурат Ертел и Емре Онел, който напуска през 2005 г. и е заменен от Кошар Камчи. През 2003 г. към тях се присъединява вокалистката Оя Еркая, а година по-късно – и уникалната майсторка на „живата рисунка” Серен Ойкют. Присъствието й на сцената, създаването на образи с бързина и вдъхновение е важната визуална част на цялостта, която представляват Баба Зула. Те са готови на всичко за да покажат на своите фенове едно уникално шоу на живо. Техните изпълнения приличат на един вид ритуал, пъстра смесица от различни сфери на изкуството, „кючекчийки“, както ги наричаме ние, шикозни колоритни костюми, поезия, театър и анимация на живо, които предоставят на зрителите едно истинско аудио-визуално пиршество.  Те са едно от забележителните събития от съвременната и авангардна музикална сцена в Истанбул

Чрез смесването на традиционни ориенталски инструменти с електроника и съвременни звуци, Baba Zula създават звук, който те наричат „ориенталски дъб“ (не дървото, а стила). С широк спектър от влияния и широк набор от инструменти, те създават уникален психеделичен звук. В него са включени ислямски традиции в музиката, мелодии, взаимствани от турските цигани, а някои от корените на песните могат да се търсят много назад – чак в предислямската история на Анадола. Те се опитват да представят цялата музикална история на Истанбул в нейното развитие, да включат в творчеството си музикалното наследство на предишните поколения музиканти, раждани в Истанбул.

Ирина Понаровска

Детство.

Ирина Понаровска е родена на 12 март 1953 година в Лениград в семейство на музиканти. Баща й – Виталий Борисович Понаровски е бил диригент и художествен ръководител на джаз оркестър. Майка й – Нина Николаевна Арнолди, работи като концертмайстор в музикалното училище при консерваторията.
Любимата баба на Ирина – Шарлота Арнолди, първа взема на сериозно плахите опити на момиченцето да пее и настоява да започне да вземе уроци по вокал, като по този начин определя професията и начина на живот на внучката си. Ирина понаровска завършва музикалното училище на консерваторията, където тя изучава свирене на арфа и роял.
  В гимназиалните класове тя е силно привлечена от жанра „съветска песен“ и такива изпълнители като Мария Пахоменко, Лидия Клемент и Едита Пиеха, която я запленявала със своя външен вид и обаяние. Тя харесва и Клавдия Шулженко – все хора с изградено ниво. Впоследствие самата тя започва малко по малко да пее. Не мечтае за слава, просто иска да прави това, което й харесва.
   Постепенно пеенето става не просто хоби, а професия, а от тази професия тя не може да се скрие. Истината е там, че Понарвоска не е човек, който е минавал и през стени, в своя стремеж да постигне нещо, поставяйки си високи цели. Обикновено простичко търпеливо чака. Тоест, целта не й е най-важното нещо, а самия процес.

ПЕ-ТРИ. Петър Трифонов

www.pe-tri.eu

1. Интериорни и екстериорни пластични решения с оригинални съвременни или традиционни български мотиви
2. Мебели от масивно дърво по индивидуален проект
3. Мебели от естествени природни форми
4. Проектиране и изработка на дърворезбовани тавани, розети
5.Проектиране и изработка на художествени предмети за бита и украса

Освояване на целината - развитие на китайското кино - 1

От далечни времена в Китай е бил популярен театърът на сенките, който много смятат за първообраз на съвременната кинематография, но родоначалници на киното, по право са европейците – на 28 декември 1895 г. В Париж е демонстриран първия в историята на човечеството кинофилм. Така настъпва епохата на кинота.

Процесът на развитието на китайската кинематография се състои от няколко етапа.:
 

1. Първи етап - „Освояване на целината“ 1905-1931 г.

В течение на почти 30 години китайските кинематографисти се занимават с „Освояване на целината“, преминавайки нелекия път на съграждането – от показването на чужди филми и съществуването за сметка на чужди капиталовложения до производството на собствени филми. 

Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)