.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Блог

Арчарската камбана.

От една година насам тече ремонта на църквата в Арчар. Това е нещо хубаво, което трябва да радва хората, защото нищо добро не се е случвало по тези земи кой знае от колко време. Но разбира се - арчарчани са си арчарчани и даже и в този светъл акт видяха възможност да проявят истинския си характер, като задигнат камбаната.

Ми да - защо му е на селото камбана? Кой да я чуе? Тези - които разрушиха историческото наследство на Рациария. Които разкопаха с булдозери и унищожиха една древноримска столица? И какво да и чуят след като я видяха. А какво видяха - 200 кила железо. 

Срам.

Дунав мост "Нов път"

Мост "Нова Европа"Мост "Нова Европа"

След дълга и тежка бременност в околностите на Видин се роди дългоочаквания Дунав Мост 2, моста между Калафат и Видин, виден дългострой, достоен за епическо възпяване, имайки предвид дългия процес на планирана бременност, мъчително зачатие, трудна „трудност“ и появяване на бял свят в окончателна завършеност.

Любимите празнични дни, в които софиянци са по родните си места.

Днес е велика събота. В дни като този, в който нито е много горещо, нито е много студено, изобщо – времето е безкрайно хубаво, слънцето гря, след това дъждеца роси и птичките чуруликат най-прекрасното е че по софийските улици няма живо пиле. 

Още със ставането се събудих с едно безкрайно православно настроение – припомних си какъв е деня, спомних си за детството, прочетох един-два тропара, послушах някое друго църковно песнопение и Надежда Чепрага, загърбих лошите емоции и се настроих за отдаване на щастие във съвсем битов аспект. Като малък на село в такива дни още от ранни зори знаех, че ще баба ще спретне един гювеч и реших че и аз ще си заформя традиционното ястие. 

С годините представите ми за добре прекаран почивен ден са започнали да придобиват твърди рамки – една прахосмукачка между кафетата и мислите за манджа, кръшен съветски фолк, преглед на прогресивната преса и промоциите на „моловете“ /разбирай хипермаркетите за бързооборотни стоки/. Не изневерих на себе си – напълно се вместих в програмата:

Супер готино – излизайки от вкъщи имах прекрасната възможност да застана по средата на „Ботев“ и да щракна на 180 градуса без да се притеснявам, че някой изтрещял комплексар на 4 колела ще ме блъсне,  то не просто нямаше никой по булеварда – даже и трамвай не се задаваше отникъде. Ибахти кефа!

Ботев надолуБотев надолу ... и нагоре.... и нагоре.

Пролетта е тук. Изборите идват. Бог да пази България.

Отдавна не съм сядал да пиша в блога си, но да кажем че за това си имах лични причини, а и пролетната умора си казва думата. Е, освен въпросната умора слава богу пролетта носи и други неща, които могат да бъдат разгледани от положителната им страна като по-хубавото време, слънцето, което вече освен  че свети и грее и т.н. Още повече преди няколко дни открих сезона на пиене на бира на открито, така че с увереност мога да заявя, че се чувствам по-добре, въпреки напредналата възраст и психическата натовареност и неуравновесеност.

Пролет пукна - ние не!Пролет пукна - ние не!С удоволствие смея да отбележа и факта, че раздразнителоността ми към заобикалящата действителност намалява, което за съжаляние не мога да констатирам и за задълженията си към някои немски банки и общински топлофикационни дружества, но това е друга тема за размисъл.

От избирането на новия Патриарх се случиха не едно и две забележими събития със съмнителен полюс. Правителството сдаде багажа уж под натиска на улицата (а ако питате мене съвсем по стратегически причини), Уго Чавес почина, Папата се смени, Северна Корея се размърда (така, както само тя самата с знае), Китайската Народна Република смени ръководството (по план график и с резултат, който беше известен още преди 2 години), тук-таме стана някой и друг атентат  и не на последно място в милата ни татковина отново идват избори.

Нов пастир на стари овци.

Новия предстоятел на БПЦ е русенският митрополит Неофит. От днес започва неговата отговорна роля да носи на плещите си цялото бреме,  което идва от момента на неговото възкачване на патриаршеския престол.

Иска ми се в негово лице сънародниците ни да видят един обединител в духовно отношение, защото очевидно вярата е напуснала повечето от нас.

Обвиняваха БПЦ че е забравила за хората и се отдала на несвойствени за подобна институция дела, които я петнят и отблъскват миряните от храма, винят я и в това, че се е отдалечила от хората и се е самъвгълбила в собствените си вътрешни дела и интереси. Именно в такъв момент на Църквата се отдава възможността чрез смяната на главното й лице да измени и цялостния си облик и отношение към заобикалящия я свят.

Но както винаги нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Инетерсно каква трябва да е църквата, за да може в очите на обикновените българи да се издигне до мястото, което й се полага по достойнство на една хилядолетна институция, която е преживяла не малко и има голяма историческа роля в живота и българщината през вековете? Силно се съмнявам, че който и да е от тези, които я хулят днес  има и най-малка представа какво иска от нея. Защо при положение че не се отчита огромната й роля в минало време непрекъснато се връщаме да ровим в някои недотам  добри нейни моменти. Защо и на кого е необходимо да се връщаме само към лошото, което в цялостен план е една минимална частица от делото на БПЦ?

По стечение на обстоятелствата или по волята на други сили БПЦ днес се оглави от нов Патриарх. Какъвто и да е начинът по който протече неговия избор едва ли само благодарение на делата на хората, с техните слабости и грешки дядо Неофит беше избран. Забравяме божествената същност на църковната интитуция и се вглеждаме само в скандалното и плътското, което е огорчаващо, но и показателно за това какво не е наред  в самите нас и какво е редно да променим. Защо дори и за миг не допуснем  Духовното, тайнственото участие, които съпътства едно такова голямо събитие . Трябва ли да слезе Светия дух с лична карта или някаква друга тленна легитимация за да повярваме, за да изпитаме уважение към такъв важен момент?

На фасадата на една от главните институционални сгради в страната ни – Народното събрание, за тези които са забравили, пише: „Съединението прави силата“. Защо тогава всички насочваме енергията си точно в обратното – в разединението? Силни в разединението. Силни в обидите, в нападките, щастливи, когато някой до нас получи удар, когато наяве излезе лошото. Защо?

Патриарх НеофитПатриарх Неофит

Аз не мисля, че  човекът Неофит, както и който и да било, чрез свои действия или бездействия трябва да направи някакво свръхчовешко чудо, да бъде играч, който така да разположи фигурите по шахматната дъска, че да излезе печеливш в играта. Тъкмо напротив – намирам  че точно хората, миряните, наречи ги като искаш трябва да се обединят в своята вяра, и ако до вчера те се оправдаваха с това, че в БПЦ не се случва нищо, че имат необходимост от нещо, за което да се закачат, то днес имат такава възможност. Защото вярата е нещо, което не трябва да се види като кино, а нещо, което трябва да се усети и почувства.

Погледнете с добро, някои ще кажат, че всичко, което се случи днес е просто една случайност, стечение на обстоятелстватата, но аз силно се съмнявам, че и държавата, земното царство, а и църквата преживяват тези силни  промени в едини същи момент.

Аз избирам да вярвам в доброто и истински се надявам най накрая всеки един от нас да преобърне закостенялата си същност и да погледне с  добро към вярата в духовния мир.

Неофит е новия ни Патриарх. Независимо дали на някой това му харесва или не – той е. Спрете да търсите под вола теле и да търсите отмъщение за вчера. Иска ми се да се научим да живеем с вярата в едно по-добро утре.  Де не изричаме  хули, преди и ние самите да сме направили нещо. Искаме представителите на Църквата да действат, но ние да не правим нищо и да се оправдаваме.

Църквата има своите ритуали, които са необходими на хората, и те са напълно достатъчни, защото нейното място е да дава духовна храна, а не да се меси в политическия живот, тя не е футболен отбор, който да печели победи на игрището. Човек не намери ли сам Църквата, то не е нейна работа насилствено да се втурне в нас. Ролята на църквата е да помага  и да напътства на едно друго ниво. Факт е, че някои от нейните представители извършват присъщи на плътта човешки прегрешения, но за това има кой да ги съди.

Не познавам Неофит, не съм чувал нищо за него и не ме интересува нищо преди, той е нашия патриарх от днес. Той има исторически шанс. Нека се моли за нас и молитвите му да бъдат чути.

Новогодишно обръщение на Сабака Баскервіляў

Снимка: Любина ГеоргиеваСнимка: Любина ГеоргиеваСкъпи приятели!

Вече е утре, съответно сме 2013 г.

Миналата година си отиде по живо по здраво, за мен това беше една изключително гадна година, за която не искам дори да си спомням. Година, в чийто край искрено се надявах пророчествата на маите да бъдат истина. Много долно племе – не ща да ги чувам повече никога.

Е, не ще севърне веч. Или поне дано.

За себе си няма да пожелавам нищо, ще пожелая на всички хора световен мир, всеки който ме познава ще разбере какво имам предвид.  Като жител на планетата Земя се надявам този световен мир да се докосне и до мен.

Искрено се надявам това да бъде една добра година, в която хората да бъдат по-добри и търпимостта между тях да се появи, защото някакси се е изгубила. На българина особено силно пожелавам да разбере що е то доброта и търпимост.

Приятели,

На вас желая искрено адекватно отношение на заобикалящия ви свят към вас, защото вие заслужавате да получите подобаващо отношение и разбиране и от хора извън нашия мир. Човек все пак е социално животно.

Пожелавам повече срещи на живо, а не в мрежата. Човек все пак е социално животно.

На тези, които търсят -  пожелавам да открият.

На тези които са намерили - пожелавам да запазят.

На тези, които не са разбрали - пожелавам да разберат.

Световен мир, хора!

Весела Коледа на масата.

Денят настъпи. Плюскането върви на талази. Вчера цял ден се пече, вари и пържи, тъй като традиционалисти решихме да заложим само на домашно приготвена храна. Ето няколко снимчици от трапезата на нещата, сготвени от мен,  не са много, но ме мързя да се старая повече, малко се поуморих от готвенето, и той най-вече поради факта, че съм си сладокусен и докато готвя опитвам непрекъснато и докато манджата стане готова моя милост вече е преяла.

Предпразничен пазарен ден на женския пазар.

И така, след като това долно племе на маите ни пусня тоя подвеждащ кьорфишек и света се не свърши, отново се налага да се върнем към битието, дето определяло съзнанието.

В тоя ред на мисли идва времето на ядене и пиене, преяждане и препиване и края на света за милите домашни свинье. То да се плюска принципно може цяла година, но в тоя период е някакси по-оправдано пред самите нас, съответно съвестта ни се изчиства от всякаква форма на гузност, защото редно е да се нагъва до пръсване, и всяко отклонение от традицията е повече от порицателно и противоестествено.

Специално подготвяйки се за тоя период предвидливо (естествено че нямах доверие на тия пустиняци маите) минах на диета за месец до настъпването на чревоугодните дни. По случая ще отделя специална секция, посветена на събитията и свързаните с тях действия, удобства и неудобства и всякие задължителни атрибути.

Настоящия материал дава старт на коледо-новогодишните хистерии.

Щом се налага – ще се яде.  Поне за тоя момент има някакъв бюджет и днес тръгнах по традиционното предпразнично обикаляне по гастрономи, молове, хипермаркети и не на последно място – пазари. Та на последните посвещавам особено внимание.

Първи зимен ден във Видин.

Понеделник,  10 декември 2012 г. Тъкмо се възмущавах от факта, че в София има сняг, а във Видин - не и хоп - изненада: времето реши че така не е редно и започна да вали. И то не "тихо се сипе...", а директно започна да трупа и докато да си изпия сутрешното кафе по улиците вече имаше 5 пръста сняг. И понеже така или иначе нямаше какво друго да се прави, реших че най-добре ще е да се разходя, гледката през прозореца обещаваше разходка, освободена от натрапчивото присъствие на други хора по маршрута и аз се възползвах.

Въпреки разрухата, Видин може да бъде и хубав понякога. 

Новата стара църква на Арчар.

На всяко едно българско село се полага по една църква. А в Арчар има един наистина голям храм, но... откакто се помня той се разрушава от ден на ден. В своето време дори цар Борис III се учудил от размера на строежа. 

Приятно ми беше да видя, че преди да успее да се разруши дотам, че да падне, църквата се ремонтира усилено.

Изпитанието БДЖ

През последните 5 години най-дългия маршрут, който съм се решавал да пропътувам с влак е бил София – Враца. Със сигурност не смея да твърдя, че всичко е минавало без произшествия, лятото стоях 2 часа на гара Бов, поради неизвестни причини и до крайната точка пристигнах за 4 часа. Но поне беше лято.

Сега реших да попътувам до по-далеч из дивия Северозапад, по-конкретно до Видин.  Хрумна ми спонтанно, пък и прецених, че не ми се чака до 18:00 ч. за да си хвана автобус и тръгнах да ловя влака в 16:00 с идеята, че докъмто 21:00 ще съм в Старопрестолния.

Като цяло старта не беше лош. Разходих се пеша до Центарлна гара, минах през благоуханния светъл и модерен подлез на съоръжението и се наредих на каса №4, която според надписа с ориентировъчно рождение 70-тяхту години продава билети за северните линии. Зад стъклото сияеше приветливото лице на една любезна касиерка на железниците, класически тип, съдържаща всички необходими характеристики на заеманата от нея позиция. С викове се разбрахме какво искам, но другарката беше чевръста и успя да измъкне омачкания тефтер от ръцете на колежката си за 1 трета от секундата, преди другата да го докопа и така станах горд собственик на последното запазено място за влак 7624, движещ се по култовата линия София – Видин.

"Анастасиевата Рациария" - снимки от времето, когато камъните бяха по местата си.

Село Арчар е известно. Известно е с бозата си, с циганите си, с иманярите си. 

А би трябвало да е познато на хората с Colonia Ulpia Ratiaria. Някога на мястото на селото, в днешната местност Калето се е намирал богат и процъфтяващ римски град, столица на Придунавска Дакия - Рациария. Древните римляни са оставили богато историческо наследство, но типично по български ние успяваме, да не кажа че вече сме успели да се отървем успешно от собственото си културно и археологическо богатство.

През 70-те и 80-те години в арчарското Кале се водят активни разкопки, включително и от италиянски археолози. Бавно пред погледа ни се разкрива красотата и богатството на римския град. Но през 90-те години държавата вече няма пари за подобни занимания и проучванията са прекратени. Тогава настъпва погромът. Куцо, кьораво и саката започва да граби. Да разрушава, да унищожава.

Факт е, че местното население е оставено без препитание, не само в селото, но и в цялата област хората няма къде да работят. Държавата е абдикирала, а семействата трябва да се изхранват по някакъв начин. В нормалните страни едно подобно богатство би било използвано за развитие на местния туризъм, свидетели сме как в съседни страни единични камъни са култови места за поклонение от страна на хиляди, ако не и милиони туристи годишно. При нас такива работи няма как да се случат - Рациария е изоставена на произвола. Хиляди години наследтвото на този град успява да оцелее, но 20 години българска демокрация успешно унищожават всичко. 

Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)