.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Блог

„Искрено и лично“ за тези, които познават Кучето и Сабака по един или друг начин.

 
Скъпи другари, близки и непознати.
 
Преди около 5 години се роди Сабака, патриотичното куче. Неговата идея беше профил, който да казва това, което мисли един човек, който има определени политически нагласи, собствено мнение по редица въпроси, свободно, както се предполага сред „демократично общество“.
 
Разбира се, да имаш волята и дързостта, да казваш неща, които не се харесват на голяма част от интернет общността, има и своите негативни страни. Напълно съм наясно, че да срещнеш неодобрение от опоненти, които служат на противоположна идеология и също така защитават своя теза, е съвсем нормална и естествена, очаквана реакция. Това се потвърди и това е напълно в реда на нещата. За кратко време завързах много познанства с хора, за които не бях чувал и които не подозираха за мен. С други се изпокарахме като кучета, без да се познаваме. С 99% и от двете страни познанствата ни останаха във виртуалната мрежа, но с много от тях имах и удоволствието да се запозная и на живо. Това е чудесно, приятно е да намираш близки до себе си в едно отношение, различно от нормалните познанства, които създаваме в живота си чрез срещите с хора в реалния свят на улицата, при приятели или на работа. Същото важи и за събеседници, с които сме имали спорове. Но…

Отново Капка Тодорова - този път изпълняваща поръчка на тема "бежанци".

 
От първо лице:
 
Изключително неприятно ми е, че точно днес, в деня на Съединението трябва за пореден път да се сблъскам с антибългарските, но за сметка на това политкоректни  поръчкови писания на Капка Тодорова. Въпросната дама, която се явява кореспондент на 24 часа в Берлин, но дефакто твори предимно на копи-пейстър принципа, в който преразказва с минимални разлики тези, с които ежедневно се сблъскваме в поръчковия печат, например в "Дневник", блога на Иво Инджев и прочия. Но от друга страна е хубаво да се знаят тези особи, чиято единствена платена цел е да внасят разделение в обществото ни, обслужвайки чужди, небългарски интереси.
 
снимка: БНТснимка: БНТ
Капка е едно от лицата, които строго и праволинейно спазва каноните бългоомразното печатно слово, всекидневно заливайки ни с отходните продукти на антинационалната пропаганда, използваща всяка възможна реална или измислена причина да сипе злоба и злъч срещу Родина си (доколкото може да се твърди, че тя има такава) и всевъзможни антируски теми. При това категорично не може да се твърди, че спазва някакъв собствен стил, защото всяко едно нейно произведение не блести  с особена индивидуалност, тъкмо напротив, то е строго канонично и рамкирано в границите на ясно изразената пропагандна стилистика на типичния за поръчковите материали език на омразата.
 
Интересното е че тази агресия е насочена изцяло и единствено само срещу България и руските теми, но за сметка на това от редовете ѝ блика сърдечна любов към всичко, което може да се доближи до бежанци, хомосексуалисти и мургави малцинства. 

Кафе. Кофе. Кава. Καφές. Kahve. Café. Coffee.

 

Честно казано това е едно от най-важните неща, с които започва денят ми, когато и да е неговото начало. И винаги с него и нуждата приемът му да бъде поставен в условията на максимален комфорт, което важи и за закуската като цяло. Не е ли започнал деня с поне един час събуждане, наслаждаване и съзерцание, то няма да го бъде никакъв. Не случайно и от началото на годината на стената ми във фейсбук са се наредили солидно количество снимки на кафе и закуска. Има защо, боготворя ги.

 

Демокрация или нерезбраната и същност от "интелигентните и красивите"...

Типичен представител на днешните демократи полива демокрацията...Типичен представител на днешните демократи полива демокрацията...
 
Парадоксът е че точно "демократите" най-често забравят, че при демокрацията властта произтича от народа чрез консенсус. А волята на хората не е задължително да съвпада с желанието на една определена част от обществото, която се е самотитуловала като "демократи".
Да се наречеш и да си са две коренно различни неща. И аз мога да претендирам да съм куче, но съм човек, ако продължавам да твърдя че една неистина е истина, това вече е диагноза.
А да настояваш за толерантност към определена ценност и да го изискваш от другите, можеш когато и ти самия си го показал в действията си.
И тези действия трябва да отговорят на ралното съдържание на идеята, а не на нейното насилствено насаждане спрямо твоите щения.

Електронното гласуване - още един начин за манипулация на изборите.

Не на поредния метод за манипулиране!Не на поредния метод за манипулиране!

Много ми е интересно колко от тези, дето искат електронното гласуване на оня, дето и семето му е нездраво, ще се бръкнат 60-70 лв. за електронен подпис, дето трябва и всяка година да се подновява за по 25 лв., който да ползват веднъж на 4-5 години? Или някой си мисли че то ще бъде като анкетката на "Дневник" - регистрация с електронна поща?

А ако ли наистина го направят като преброяването, то тук неминуемо идва въпроса не се ли прави това с цел една още по нагла манипулация на изборнте резултати. Но защо трябва да мислим, интелигентния ни и красив прецедент щом е казал?

Преживяването Кауфланд-Люлин

 
Люлинския КауфландЛюлинския Кауфланд
 
Ходенето до кварталния хипермаркет, в случая люлинския Кауфланд, винаги е неповторима емоция.
 
И днешния ден също не беше изключение.
 
Има една специфика е люлинските шофьори, която ги кара когато преминаваш през паркинга, задължително да де опитат да те сгазят. Поне двама. След като преодолееш това препятствие има друг задължителен елемент, двойка на средна възраст е запречила с количката входа на магазина и се карат, задължително и поне две двойки. Мъжо псува, жената истерясва.
 
Влизаш вътре и те лъхва до болка познатата миризма от градския, вървиш си до препаратите и очакваш ухание на парфюм, но очите ти се насълзяват от киселия аромат на спарено люлинско тело. Къпането, както знаем е вредно и категорично се избягва по тези ширини.
 
Традиционно на касата, докато чакаш изслушваш изключително интригуващия разговор на касиерките. Днес една от тях очевидно намери някаква разлика между мен и останалата част от колоритната клиентела и настойчиво се опитваше да ме накара да си платя кафеварката на отделна касова бележка за гаранцията. Когато отидох на информация все пак да проверя за каква гаранция става реч, перхидролената дева със син грим под и над очите ме уведоми, че касиерките са слънчасали.

А ти кой си, от къде си?

Пермаментно протеституиращите са типичен представител на кастата - безродник.  Първо всички стават софиянци и забравят Димитровградското село, в което са ги заченали в сеното, после децата им стават потомствени немчета и шведчета. Безродници.Пермаментно протеституиращите са типичен представител на кастата - безродник. Първо всички стават софиянци и забравят Димитровградското село, в което са ги заченали в сеното, после децата им стават потомствени немчета и шведчета. Безродници.
 
През изминалия ден научих за една нова горда титла - «трето поколение софиянец» .
Просто жестоко. 
Колкото жестоко, толкова и комплексарско. 
Това е като да отидеш от михайловградско село във Варна и за от 3 седмици до месец за се научиш да говориш по варненски, с ясно изразен диалект и акцент. Да си намериш варненка от Дупница и да си народите чистокръвно дете на морето.
Това е едно от любимите ми неща. Да забравиш кой си, кои са корените ти и да си въобразиш че магически, чрез релокация, веднага репозиционираш и същността си. Не че не сме го виждали.
Комплексите, другарки и другари комшии, с тях не е нужно да се самоизпъкваш насилствено. Човек може да живее в Младеново и да има духовно ниво, а може и да се помещава и насред Париж и да си е селяндур. Това не е до това къде си роден, нито от това къде те е задухал вятъра. 
Притежаващите стойност хора напротив, по всякакъв начин се стемят да не се набиват. Те усещат своята идентичност, разполагат с нея и наистина са такива. Те дори понякога страдат заради това. 

А ти кой си, какъв си? И такива ли сме, за каквито се мислим?

Янус в наши дниЯнус в наши дни
 
Напоследък забелязвам една тенденция в лицекнигата, в която потребителите (тези, до чиито стени имам достъп и следя), активно са се заели да изграждат творчески образ, въз основа на собствените си идеали. На тези роли в социума, в които биха искали да се видят отстрани.
Това е прекрасно. Човек винаги трябва да има идеали, към които да се стреми. Самият факт, че е мислещо същество, са го отделили от животните, чрез еволюцията на другото ниво.
Съвсем друг е въпроса, че това което сме и това, което искаме да сме, понякога са съвсем не припокриващи се действителности. Защото когато преминем на фаза «какви си мислим, че сме», тогава нещо се обърква. 
Не критикувам, имам си достатъчно кусури, че мога и да споделя безвъзмездно в неограничено количество, без да получа недостиг на такива.
Просто прави впечатление. Наблюдения.
Скъпи хора, приемането от другите на личността не минава през насилственото налагане на маркетинговата визия. То първоначално протича през разбирането и приемането на другите, защото не можеш да очакваш приемане чрез отричане.

Спомени за летното дество и храната по онова време.

Яле ли сте циганска баница?Яле ли сте циганска баница?
 
В интерес на истината, едно време в детската, когато другарката Данка Петкова ни подканваше към масичките с призива «Съгъ гнездото ша едеш или шамаре», проблеми с апетита у подрастващите нямаше. И как приятно хрупаше пясъка в лютеница «Хорце», в едно с лука, нарязан от леличките на едри полумесеци! Колко красиви бяха навитите на спирала алуминиеви стружки, изстъргани от бъркалките от стените на казана за месене на хляб в селската фурна, помещаваща се в селската баня, които се подаваха от порязаниците. Незабравими бяха и разноцветните камъчета, които всеки намираше във вкусния сутляш с мляко с кози примеси и косми, съответно.
Нямаше нищо по-мотивиращо и зареждащо от тази силна храна за да сгънеш после един-двама братовчеди или поне да им дръпнеш столчето, докато сядат. 
И докато се прибираш сам, недочакал баба си, да се надумкаш с джанки, сочни и цветни, напоени от богатия на минерали, донесен чак от далечната и необятна съветска страна чернобилски летен дъжд.
Незаменимо детство.
Нищо не знаят сегашните деца за живота.
Едно време дори и кучетата хапеха патриотично и с възпитателна цел. Повод за небивала гордост пред връстниците.
Ех, спомени.

Някой има ли отговор как съжителстват рекламираната толерастия с очевидната агресия?

 
Красивите и интелигентните - олицетворение на агресивната толерастия.Красивите и интелигентните - олицетворение на агресивната толерастия.
 
Няма панацея. Няма рецепта, която да оправи междучовешките отношения, ако двете страни не го искат. Когато сееш ветрове не може да очакваш да пожънеш нещо различно от бури.
Феноменът на агресивната толерантност, наблюдавана последните дни е доказателство единствено за това, че претенциите за европейско мислене свършват там, където започва тона на конфронтацията.
Когато няма диалог, нормално е да няма и разбираемост.
А зад цялата парадност изгря по-очевидно от когато и да било фона на балкан-кан-кан.
Досадно, но за сметка на това отегчително, още повече нищо ново. Пореден епизод на пошъл спектакъл с двама участника, които изпълняват парчето "Пръста ми сочи по-добре от пръста ти".

Новогодишно обръщение на Сабака Патрыёт

 
Сабака Патрыёт  Снимка: Любина ГеоргиеваСабака Патрыёт Снимка: Любина Георгиева
 
Честита Новата 2015 година!
 
 
Скъпи приятели, другари и патриоти, познати и не чак толкова. Отмина още една година, напрегната и изпълнена с много емоции. Година, в която аз попаднах един нов свят, срещнах прекрасни хора и създадох много нови приятелства. Година на равносметки, на смели решения и големи промени, каквато беше и годината в глобален мащаб.
 
Година, в която въпреки трудностите, разликите и разстоянията отново съумяхме да докажем на себе си и на света, че това, което ни прави близки са чувствата, които изпитваме едни към други като към личности, че водещото в нашите отношения е правилната лична оценка. С много от вас сме невероятно различни, и точно това ви прави още по-ценни за мен и искам през Новата година да сте по-често и по-близо до мен, доколкото това е възможно.
 
В отношението ми към света извън близките хора нека не изневеряваме на своите принципи. Кълна се да бъда все такъв, неуморим и винаги търсещ  доброто и справедливостта в заобикалящия мир. Един истински патриот – интернационалист.
 
Приятели, другари, патриоти!
 
И тази година, както всяка друга ще завърша с традиционното си пожелание. За себе си няма да пожелавам нищо, ще пожелая на всички хора световен мир, всеки който ме познава ще разбере какво имам предвид.  Като жител на планетата Земя се надявам този световен мир да се докосне и до мен.
 
Доброто в нас може да стане и добро около нас.
 
Наздраве!

За демокрацията и свободата на мнението в Икономедиа...

На 27 февруари 2014 г. в dnevnik.bg беше публикувана следната статия : Влошаването на медийната среда у нас нарушава човешките права, обяви Държавният департамент на САЩ. И понеже това е едно от заглавията, с която бих могъл веднага да се съглася, реших да напиша коментар по темата. С изненада обаче срещнах следния текст във форума на въпросния сайт: Вашите права за коментиране са отнети до 26 мар 2014 от модераторите, поради нарушение на правилата на форумите на Икономедиа - нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа.

Регистрацията, която ползвам във въпросния сайт е на повече от 4 години с името Сабака Баскервіляў, а го следя и коментирам от много повече време. На всеки, който е попадал на Дневник и е чел коментарите под него не може да не е направило впечатление, че точно в този сайт, който има претенциите за независима медия всъщност редовно, масово и целенасочено се извършва цензура на неудобни на застъпената в статията линия на внушения. В болшинството от случаите, когато едно мнение противоречи на тезата, която публикувания материал иска да бъде прокарана, то бива изтривано от модераторите в сайта, независимо от тона и съдържанието на коментара. В същото време мнения, които подкрепят статията и нейната насока остават, колкото и груби и вулгарни да са те.

Въпросната независима медия вече повече от една година открито подкрепя антиправителствените протести, редовно заявява своята подкрепа за държавния глава, г-н Плевнелиев и при всяка една възможност публикува материали, подкрепящи тази линия на внушение, която трябва да бъде създадена у читателите. В продължение на месеци, като снимка на стената на Дневник във фейсбук беше надписа „Оставка“, нещо което открито афишира определен ангажимент на медията към конкретна пристрастност и напълно противоречи на каквато и да е безпристрастност. Цинични, груби и вулгарни определения и наименования за политически  обществени лица биват толерирани, в dnevnik.bg редовно се публикуват и комикси на „читатели“ осмиващи предимно една страна от обществото ни.

Намирайки за възможно да коментирам по същия начин, както го правят болшинството форумни членове, аз го направих в статията „Пеевски заплашва президента, ГЕРБ и "Капитал"“, признавам че написаното от мен не блести с особена красота на съдържанието, но честно и откровено дава израз на моето мнение към определени български политици и личности, така както други форумци на Дневник дават мнението си за други родни общественици:

Позачуден реших да разгледам няколко произволно избрани статии от сайта, посветени на политици от БСП, Атака, ДПС и България без цензура. Количеството на къде по-фрапиращи коментари беше доволно, но непипнато. Очевидно обидите за едни са приемат от модераторите в сайта положително, а отрицателното мнение за други са недопустими. Оставка червени боклуци!, мазен депесар Местан да го духаш, Олигарски, Ники Дудука,БСП е крайно вредна за България (което доста се доближава до моя коментар), Мръсен Капут, Този отдавна е преименуван на Волен на Болен (също обида за конкретно лице) и прочия. Аршинът в Икономедиа очевидно мери по стандарти, по които мерната единица е различна, спрямо силно забележима „пристрастна обективност“.

Естествено веднага написах възражение и зачаках отговор. Такъв, така и не последва, но очевидно модераторите преосмислиха мотивите за наложената ми рестрикция и на 1 март текста на съобщението промени своето съдържание на:

Да, това наистина звучи по-коректно.

И написах второ възражение, което естествено също не получи никакъв отговор. Текста му е следния:

Здравейте, повторно ви пиша относно ограничаването на правото ми за свободно коментиране в сайтовете на Икономедиа.

Възразявам срещу наложената ми рестрикция и настоявам правото ми на коментар да бъде възстановено, той като не намирам нищо лошо в изказването на лично мнение към конкретни обществени и политически личности.

Виждам, че през различните дни аргументацията ви относно наложената ми забрана променя своя текст поради явната неоснователност на действията ви срещу моят профил и правата му.

Наясно съм с факта, че нападам чрез коментара си конкретни лица, но изхождайки от факта, че вашия сайт индиректно чрез публикациите си и страницата си във фейсбук публикува от името на медията коментари за други политически субекти и лица чрез текстов и снимков материал и откровено толерира примерно антиправителствени коментари и публикации, смятам за възможно да публикувам лично мнение, с правото си на такова като гражданин на РБ и ЕС.

Искрено се надявам в бъдеще време да докажете, че защитавате свободата на лично мнение на вашите читатели, независимо от негативната или позитивната насока на изложените от тях коментари, защото същността на форумното общуване и коментиране имат градивна, а не десктруктивна функция, а премахването  от ваша страна на коментари, които не харесват на едно или друго лице създават силно впечатление за налагане на цензура в медиите ви.

Вярвам че ще преразгледате наложените ми ограничения в най-кратък срок.

Риторичните въпроси са: Какъв е смисълът от коментарите под статиите в Дневник? Къде е свободата в изразяването на мнение?  Дели ли Икономедиа своите читатели? Налагат ли кръгът Капитал определена линия на внушение, която освен чрез публикуваните материали се поддържа чрез оставянето на „удобни“ и премахването на „неудобни“ коментари?

Очевидно е, че отговор от dnevnik.bg няма да получа, така че единствения вариант това да стане е чрез преценяване и претегляне на фактите, свързани с този въпрос. А какъв по-добър материал за размисъл от статията „Иво Прокопиев: Протестите са спонтанна реакция на самозащита“, в която сами можете да се уверите как липсват болшинството от оставените коментари.

Очевидната народна обич е минала пред засилена филтрация от страна на цензурите. Всъщност и този коментар е излишен – фактите говорят сами за себе си.

Да, „Влошаването на медийната среда у нас нарушава човешките права, обяви Държавният департамент на САЩ“ има показателен пример и той се нарича dnevnik.bg

Хора срещу омразата. 16 ноември 2013

На път за митингаНа път за митингаКакто може би повечето от вас са разбрали вчера отидох да дам своята подкрепа за правителството на Пламен Орешарски.

Често ме обвиняват че само лая от вкъщи, а всъщност не участвам в така модерните напоследък дефилета по шосета и площади. 

Знаете много добре, че съм човек, който е категорично против насилието, че съм таквъз особа, която се старае да разрешава конфликтите с методите на разума и приятелското отношение, съответно в акциите на вулгарно насилие и повсеместни обиди срещу хора, които срещам всеки ден, делят ме десетки години приятелство, скъпи моменти, с които съм делил добри и лоши мигове аз с целия си скромен разум и сърце не желая да участвам и съответно не можех да се асоциирам.

Вчера видях в този политически акт мероприятието, в което бих могъл да бъда сред хора, които действително мирно и чистосърдечно са дошли за да изявят своето отношение към днешния ден.

Приятели, които четете този пост сега, не ще отречете че месеци наред мълчах и не вземах отношение към множеството обиди, насочени към групата към която принадлежа и съответно ми беше безкрйно обидно и тежко да бъда наричан с безкрайно грозни и отвратителни епитети от хора, които аз действително обичам и не желая да се конфронтирам.

Не отричам, в един момент стана прекалено и си казах "Баста, ти Куче Шондраво не си ли заслужило да се защитиш, нямаш ли право да се изправиш срещу дъжда от плюнки, заразени с бяс и свободно да се самоизявиш със същия този безкрайно нетолерантен тон на злъчна агресия?". И стана тя каквато стана - оказа се, че ако си социалист ти трябва единствено да стоиш в ъгъла и да се срамуваш от това, че си против, а ако имаш наглостта да дадеш плахо гласа си в защита на едно собствено мнение трябва да си готов да бъдеш хапан от глутницата като крастава мастия. Приятелите се изгубиха в заразното море от агресия и отровен дъжд от обиди. Разприятеляването започна, защото никой не иска да чуе другия, при положение че в момента му е безкрайно удобно да ти се наложи със силата на грубото натрапване на чужди идеи.

Е, държа се. А вчера и намерих хора, които показаха че едно мнение може да бъде показано и мирно, единствено с присъствието, със заставането рамо до рамо един до друг без обиди, агресия и злоба. Оказа се че можеш да изявиш себе си и без да се опитваш да разрушаваш, да окупираш, нападаш и громиш. Оказа се че освен медийни производители на пърформънси и зрелища има и други хора, които никак не са малко - хора от всички възрасти, добри, естествени, трудолюбиви и обикновени, такива, каквито срещаш всеки ден в своя град или село с хиляди. Наричаш ги тъпи и грозни, наричаш ги простаци, защото не са софиянци и пърформънса е далеч от мотиката им, от хляба насъщен, от това, че медийния екран и фейсбука са им чужди, а са им близки човечността и добротата. Ти ги мразиш, за това че те искат да са щастливи като добри и прости.

Сред тези хора аз се намерих вчера и бях спокоен. Срещнах учители, шофьори, стари, млади, от Арчар, от Гомотарци, от Шумен, със забрадки, с токчета и къси поли, с палта от 70-те, със суичъри от молове. Всякакви хора. И никой не обиди никого. 

Хора, разберете че сме различни, но трябва да намерим добра дума с която да се разберем, защото утре, излизайки от дома си ще срещнеш съседа, който също излиза и какво ще му кажеш - "Боклук?"

 

КАДРИ ОТ МИТИНГА СРЕЩУ ОМРАЗАТА

Две приказки за демокрацията ви:

Интелигентните и красиви младежи мирно протестират.Интелигентните и красиви младежи мирно протестират.
Демокрацията според представите на младото българско общество се състои в това да можеш гласно да кажеш мнението си, стига то да не противоречи на агресивно настроената част от обществото.
В противен случай си обречен на дивашки крясъци и виждаш вълшебната метаморфоза на това как интелигентния и красивия пред очите ти се превръща в озверяло животно, което със преминаващ във фалцет от злоба интелигентен глас крещи мантрата: "Червени боклуци".
Имаш право на свободно мнение само до момента в който това е удобно на тълпата.
Да ви пикам на демокрацията, в кое тя е по-добра от отношението към човека в средните векове.
Но все пак тя се върти!
Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)