.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Блог

Un égoïste, c'est quelqu'un qui ne pense jamais à moi!*

 
 
Случвало ли ви се е да загубите близък човек? Загубата не винаги е физическа, има една много по-страшна и силна такава – да ти отнемат някого, без когото не можеш, когото обожаваш, някой толкова близък до теб, че донякъде го усещащ като част от себе си. Една същност, чиято липса те наранява дотам, че чувството е почти болезнено.
 
И всичко това е в главата.
 
Да мислиш, че си предаден, а в същото време да не можеш да си представиш че това е истина. Това да е толкова невероятно за теб, граничещо с абсурдността усещане, което те изпълва с гняв, с вяра в пълната несправедливост и безсилие и болка в неразбирането. 
 
Големия проблем с неразбирането.
 
В живота си попадаме на едни такива, особени случаи, в които привидните ни антиподи са жизненоважното емоционално допълнение на качества и личностни характеристики, които не ни достигат за да бъдем истински. На едни такива елементи, на които вътрешно се кълнем че ще бъдем винаги верни, и в същото време на които категорично отказваме да прощаваме.
 
Става въпрос за демоните и ангелите в обкръжението ни, поединично и в комбинации.

Вдъхновените метаморфози на Горан Благоев

 
Горан БлагоевГоран Благоев
 
Доскоро Горан Благоев за мен беше една уважавана личност. Но от едно известно време у него започнаха да се наблюдават някои изменения и допълнения, напълно в стила на протичащите и в националната ни телевизия такива. Вече съм коментирал ритуала на анатемосване на Сатаната-Путин в ефира на БНТ, но не само това беше причината да започна да следя промените у водещия.
 
Внезапно, но не и неочаквано, отдясно отново започнаха да се пробутват внушения против Българската Православна Църква. Този филм сме го гледали вече, при това в доста по-активен от сегашния сценарий, но се знае дали не сме само в началото. Не случайно тези ветрове започнаха да духат от тези медии, за които всички знаем че са спонсорирани дотам, че не е ясно дали всъщност вече не са и контролирани от небезизвестни НПО, работещи уж „… за България“ – всякакви фактори, дневници и прочия секти с пропаганден уклон.
 
Интересното в случая е промяната у водещия на „Вяра и Общество“. Докато при предишните опити за унищожаване на Българската Патриаршия като институция и цялост, той беше на страната на единствената призната Църква, то днес ситуацията няма нищо общо. Г-н Благоев по всякакъв начин прави всичко възможно да представя в национален ефир БПЦ в най-грозни краски. Отделно на това същия неспирно произвежда на конвейер еднотипно-тематични „анализи“ оплюващи основната религиозна конфесия на България.
 
Примерите са много. Като оставим настрана телевизионната му продукция, която вероятно вече малцина наблюдават, както и БНТ като цяло, омерзителните му коментари биват масово разпространявани из интернет. 
 
По опорни точки.

Христос Воскресе...

 
 
Помня достолепната осанка на поп Киро, царски поп. Не толкова достолепния Данчо, с когото бабите на село се проклинаха с "Да те опее бръснатия поп". Младите свещеници и руския поп. Препълнената черква, капещите върху чергите свещи и усещането за нещо особено. Времето, в което и селската църква имаше своя хор, и най-старите и грохнали баби седяха на троновете и обсъждаха кой пее най-убаво. Прдехождащите през деня драми с хартиените бои за яйца, огромните тенджери, димящи и тракащи от стотиците варени яйца, жегата около втасащите козунаци и бабата, запретнала престилката пред печката, дядото, крадящ козунак, за да го сподели с Шарик и Ирене и върволицата ѝ котета. Бирата след черкова (Господ ще ми прости) в барчето на Цанка-Книжарката, особените погледи и първите трепети. Усещането за близост, донякъде първична, донякъде естествена и проста.
 
Възкресение за тези спомени няма да има. Няма да се случат отново.
 
Освен в мен, защото винаги ще се връщам към тях.
 
Христос Воскресе!

Проблемът НА или СЪС българските бежанци.

 
 
„Wir hören, was wir
verstehen, aber wir
verstehen nicht immer, 
was wir hören.“ 
 
За да се случи нещо, не е задължително в основата му да лежи някаква логика. Но човешкото мислене е устроено така, че винаги  търси причините и съвпаденията, били те логични или не. В такива моменти най-добре е да се заложи на статистиката – там нещата поне лежат върху някакви факти.
 
Вчера, както си лежах и боледувах, реших да разнообразя състоянието си и като в същото време поразмисля. Като за основа взех статистическия въпрос колко хора са прекратили приятелството си с мен във фейсбук и основните им черти. Нали търсим причини и логика. Определено не беше трудно – резултатът показа, че 90% от лицата, намерили особата ми за неприемлива са българи, и 10% са родени на територията на бившия СССР. Общото между всички тях е че 100% от тях понастоящем се явяват бежанци. Демек мигранти, преимуществено икономически.
 
А и какви биха могли да са българските емигранти, освен икономически, имайки предвид че „територията“ (любимо определение за България от страна на скъпите, напуснали физически границите ѝ) отколе време четвърт и висше век е свободна от оковите на мракобесния и човеконенавистен комунизъм страна-членка на какво ли не, все прозападно и евро-атлантическо. Някакси не иде да са политически на този фон.
 
С фактите е излишно да се спори. 

Милион посещения в блога на Сабака с подарък – поредната забрана във FB. Да живее свободата на изразяването.

 
Неусетно и някак на шега днес научих, че страничката на Кучето е била посетена от милионния си читател. Въпреки че все по-рядко намирам време да пиша, очевидно казаното вече от мен продължава да буди интерес.
 
Разбира се че искам да благодаря на всички, които са проявили любопитство и отделени време да зяпнат блога ми.  
 
Но както казват, няма пълно щастие. Като подарък по случая, фейсбук ми наложи поредната рестрикция, която трае до 28 март.  Повод за това е едно мое мнение, написано за Анонимус Инфо Агенция/Anonymous Info Agency, с което пак съм вкарал в емоционална и психическа нестабилност някоя дясна амеба.
 
Много чувствителни станаха напоследък представителите на грантаджийския печат, и все по-непоносими към различните гледни точки. Поредното доказателство за лицемерните представи за свободата на словото.
 
Как да ви кажа, аз пък се радвам че ви дразня. И нямам намерение да спирам.
 
Понеже така и не разбрах кое точно възбуди гнева на протестурниците, предлагам сами да прочетете и да решите. 
 
Написал съм това, което мисля.
 

Унищожената България. От кого?

Голяма ли е нуждата на кореспондентката, или просто се е напрегна́ла?

 
 
Разцентровани от резкия обрат в насоките на политическата коректност, някои изявени български дисиденти, по-познати сред близки, роднини и творчески ръководители като светнати кореспонденти на български вестници, бяха принудени да потърсят нова тема за труда и творчеството си.
 
В новата светлина на реалностите се случи така, че идейните вдъхновения, които до момента бяха в лицето на нещастните бежанци и отвратителния „Бай Мангал“ Българинът, промениха своята поляризация и се оказа, че е настъпила точката на криза в политкоректността. 
 
Може би осъзнавайки че в момента свободните преразкази на DW, явяващи се основна фактологична база за кореспондирване не представляват особен интерес на тесния кръг читатели, щото те могат да си ги прочетат и сами в оригинал, а и там също в момента тече процес на определяне на това, кое ще бъде лошо и кое добро, изявените мислителки от чужбина решиха да си потърсят нов враг-идея. 
 
Ситуацията е такава, че ни е да защитиш бежанците, ни е да ги обвиниш, щото не се знае знае ли се утре накъде ще духне по-коректно вятъра. Затова за по-сигурно решиха да обявят пред трепетно очакващата аудитория за нов враг, този път дори и в личен план – нещо, което е по-абстрактно като понятие и в което винаги може да се прочовърка и да се намери хляб.
 
Тролове нападнаха родните дисиденти в Германия.

Вината че държавниците не проверяваха, а се предоверяваха на собствената си пропаганда, не е на нас блогърите. Заключения за отминала година в началото на нова.

 
Привет. Вече е новата година и е редно да изкоментирам от първо лице и с някой друг цитат оттук-оттам изминалата и някои моменти на границата между двете.
 
 
Едва ли някой би могъл да оспори факта, че дори и в глобално измерение заобикалящия свят буквално бушуваше от събития. Както обикновено, народа се изпокара и оплю отгоре до долу по повод политика. Разбира се, от това никой не спечели нищо, но пък очевидно това е вълнуващ спорт, който не можем да изоставим традиционно. В Люлин ток и вода може да няма, но политика дал бог, при това туй е тема, която никога няма да се изчерпи, така че живота скучен скоро няма да стане. Ще се върна след малко на тази тема.
 
На първо място искам да благодаря на всички, посетели и споделили публикациите в блога на Сабака. Никога не съм и предполагал, че ще имам месеци, в които над 100 000 човека ще са прочели, харесали и разпространили нещо, написано или преведено от мен. Благодаря и че взехте участие в дискусии под статиите, това пък е най-неочаквано от всичко. Радвам се че има неща, които са интересни на някого.
 
Не че народа не се изпокара и там, особено по темата за бежанците, но както вече споменах, това е национален спорт, който особено се усилва сред тези българи, които вече на са налични на родните ширини, успешно са се освободили от робството на българската цигания и от висотата на други меридиани, разширили полета на своя кръгозор седят в нета и коментират… България и политика. Общо взето прогрес.

Новогодишно обръщение на Сабака Сепаратыстаў

 
Сабака Сепаратыстаў Снимка: Любина ГеоргиеваСабака Сепаратыстаў Снимка: Любина Георгиева
 
 
 
Скъпи другарки и другари, патриотки и патриоти, сепаратистки и сепаратисти, опълченки и опълченци, както и вие контрареволюционни реакционистки и реакционисти.

Да анатемосаш Путин по БНТ с Горан Благоев

 
 
В месеца на българската медийна политическа коректност, изпълнена със сваляния наред на предавания, които по един или друг начин противоречат идейно на управляващите, други от програмите в националния ефир се стремят да докажат своята вярност към властта. Дори и за тези, които отдавна по една или друга причина не гледат и не слушат родните средства за масова дезинформация стана ясно, че за да получи един продукт добро за излъчване, то той трябва да отговаря на добрия тон на внушение, услужливо спуснат на държавните ни ръководители отвън.
 
Отдавна ни е известно, че харесваните от държавниците ни предавания са тези, които или очевидно и директно са финансирани от чужди неправителствени организации като Отворено общество или Фондация Америка за България, или просто угодно изпълняват повелите на продиктуваната тоналност. Одобрение може да бъде получено в няколко случая, като налице трябва да бъдат задължителни реквизити, определящи качеството на съдържанието.
 
Едва ли някой ще се учуди от главната тема.
 
Путин.
 
Политика, икономика, вътрешни новини, външни – всичко трябва на първо място да започва, а ако е удобно – и да приключва с хулене на Путин. Наличието на този фактор дава сигурна и стопроцентна гаранция за успех на едно предаване, независимо от неговата тематика и смисъл. Необходимо е да бъде убеден зрителя че за каквото и да става въпрос – Путин винаги е виновен за всичко.
 
Подходящ терен за подобни размисли и насаждения, оказва се може да бъде и религията. Църковното предаване на Горан Благоев „Вяра и общество“, което се излъчва по националната телевизия БНТ, също застана на амбразурата във войната срещу Путинизма, при това надминавайки всички досегашни твърдения, разсипвани с големия черпак в медиите, достигайки ново, сакрално ниво – анатемосване на Путин и обявяването му за Антихриста.

Класификация на основните видове русофоби.

 
 
РУСОФОБИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КЛАСИФИЦИРАНИ В 10 ОСНОВНИ ГРУПИ:
 
1. Соросоиди - хора, които чрез нападките по адрес на Русия се стремят да оправдаят поредния финансов транш, получен от задграничните им господар;
 
2. Гей активисти - хора, атакуващи Русия заради приетия от Руската дума закон, забраняващ пропагандата на хомосексуализма;
 
3. Седерастки лумпени, поставящи знак за равенство между Русия от една страна и комунизма от друга и търсещи обяснение за всички обществени (че дори и за личните си) несполуки в подмолната роля на Русия;
 
4. Американофили - хора, които смятат, че САЩ е най-демократичната страна в света и неин най-висш приоритет е поддържането на световния мир. Специфично за американофилите е, че те разглеждат американските военни бази в България като защитен щит срещу "имперските домогвания" на Русия;
 
5. Заблудени привърженици на Европейския съюз, искрено вярващи в т.нар. "европейски ценности" и възхищаващи се от невзрачни бюрократи от типа на Барозу и Аштън. Русофобията на симпатизантите на ЕС се проявява най-отчетливо при констатациите им как политиката на Русия противоречала на "европейските ценности";

SEPARATIST.BY - Або тое, што было цікава сабакі сёння ... На новы лад.

 
 
То това вече си стана цяла традиция, с всеки закрит профил да се местя на нов адрес с ново име. Нищо, щом се налага ще се прави толкова пъти, колкото е необходимо.
 
Важното е че Сабака нема да умре, въпреки че Пасха е догодина, трябва да се възкръсва. След  всяко покушение срещу личността на Сабака се прераждаме с ново име. Пак му дойде времето, за пръв път тази година. До момента Кучът беше Сабака Баскервіляў, Сабака Щцiрлiца и Сабака Патрыёт.
 
Le Сабака est mort, vive le Сабака! Сабака Сепаратыстаў.

Немска въ̀лна и колко е важно това, че една геманска хомодвойка е приютила 24 бежанци.

 
 
Ако трябва да бъда честен, особено пред себе си, няма как да не призная, че следя детайлно публикациите във вражеските медии със засилен интерес, даже по-голям. А  още по-голямо внимание отделям на реакциите и коментарите, които публикациите им предизвикват в мрежата.
 
Винаги съм смятал, че най-добра представа за нагласите и възприемането на поднесената ни информация може да бъде придобита от коментарите на обикновените читатели – изключваме троловете, те си личат и от орбита.
 
Особено голямо перверзно удоволствие ми доставя да чета статии, писани по спуснати готови опорни точки. Разнообразието там не е особено голямо и още от заглавието съм подготвен с рамките на типичното съдържание. Любопитството ми се състои в това, как ще бъде интерпретирана този път познатата теза и дали евентуално за разтуха би могло да има нещо различно от нееднократно четените публикации по темата. 
 
За съжаление съдържанието на раздухваните теми рядко се отличава с някаква гениалност и различаваща го от предишните подобни писания уникалност, но за сметка на това в коментарите винаги има какво да се открие.
 
Форумното разнообразие в случая се дели на два вида – контролирано и неконтролирано. Към първия вид се отнасят собствените коментари, които читателите могат да оставят под самата статия в  сайта, в който е публикувана тя – пример е „Дневник“, а към другия коментари, написани във фейсбук в официалните страници на медиите, в които те постват определени статии. Втория всъщност е „относително неконтролиран“, защото там неудобните мнения се изтриват, докато в собствените форуми нещата преминават и през редактиране – нееднократно в „Икономедия“ може да се срещне коментар написан минути преди публикуването на самата статия (защо ли се получава така?).

И малко за приятелството и политиката в условията на хибридна война.

 
 
Привет. Скоро не съм сядал да пиша от първо лице в блога, а има какво да се разкаже за периода от който взех решение да застана в първо лице зад публикациите на Сабака. 
 
Мина се не мина половин месец оттогава, но за сметка на това този времеви период се изпълни със силни политически страсти, много маски паднаха, много истински същности изгряха на хоризонта. За съжаление изгревът на реалностите не носи положителен заряд.
 
Политическата тежест, тегнеща върху нечии души се оказа по-силна от приятелството и отношения, изграждани повече от десетилетие. Внезапно листата ми с приятели започна да оредява, а към мен демократично започнаха да летят камъните на публичния линч, напълно актуално с темата за бежанците. Очевидно е че симпатизиращите им лица твърде присърце са взели културните особености на новите си близки същества в лицето на ислямистките си приятели, та дори и в отношенията си с хора, които преди това са им били близки: съдът, присъдата и изпълнението ѝ поразително лежат (засега само виртуално) на основите на повелите на шерията – публично побиение с камъни.
 
Не съм изненадан и от очакваните обвинения във фашизъм, комунизъм, путинизъм и ксенофобия. При това с особено силна „красота и интелигентност“ на твърденията. Вероятно съм охарактеризиран и с други епитети, но това все още не е стигнало до мен като информация.
 
Ако някой, някога ми беше казал, че ще дойде това време разделно, в което любовта към бежанците ще стане по-голяма и по-силна от приятелството, вероятно бих се изсмял, но за съжаление реалността показва че всъщност това се случва.  
 
Не съм сигурен трябва ли да се шокирам или просто трябва да се замисля върху силата, с която западната пропаганда може да промени мислите и да вмени обвинителни настроения у подвластните ѝ души. Едва ли следва да се учудвам и от поредното доказателство и потвърждение на факта, че претендиращите за свободия агитатори за демокрация и толерастия, всъщност са най-неспособните да въплътят реално изискуемото от тях. 
 
Винаги съм ценял чуждото мнение и никога не съм имал нищо против всяка една беседа, била тя и спор с хора, които могат да се изкажа и да защитят тезите си. Но очевидно аргументите в полза на многократно повтаряните мантри на сорос-феновете отдавна са се изчерпали, защото колкото и да повтаряш едно и също нещо, то това не значи че накрая то ще стане истина.
Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)