.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


other

Обвиниха Българския хелзинкски комитет за двоен стандарт

Гражданин от Пловдив написа отворено писмо до Българския хелзинкски комитет, в което изразява тревогата и недоумението си от „демонстрираната непоследователност при прилагането на декларираната политика", а също и от липсата на крайно основателна реакция от страна на комитета.
 
Отвореното писмо, разпратено и до медиите, е провокирано от прессъобщението "БХК остро осъжда расистката закана за отказ на животоспасяваща здравна помощ за роми" от 08.12.2014 г. и няколко събития от следващите дни.
 
В писмото се посочва, че освен Етнически малцинства, на сайта си БХК има и раздел Права на жените и Здравеопазване, също като неотменна част от дейността по опазване на правата на човека. Гражданинът призовава и пита БХК:
 
  • С оглед на заявените от БХК основополагащи принципи на дейност в областта на защитата на човешките права, ще заклеймите ли неправомерните и осъдителни прояви на агресия срещу тези пострадали работещи в сферата на здравеопазването, всички от които се явяват жени?
  • Ще осигурите ли правна подкрепа на тези и на други жени, които, като една изключително уязвима група, са пострадали по време на изпълнение на служебните си задължения по осигуряване на равен достъп до здравеопазване на гражданите на Република България?
  • Като представител на организация с несъмнен опит в идентифицирането и осъждането на прояви на дискриминация в обществото ни, бихте ли допуснали, че в превръщащите се в ежедневие груби посегателства срещу медицински служители е възможно да съществува преднамерен дискриминационен белег, след като нападенията се извършват изключително срещу работещи от женски пол и от български етнос?
  • Според гражданина от Пловдив именно в контекста на поредицата от случаи на нападения над лекари БХК може активно да заеме позиция и да изпълни едни от приоритетите си, както е записано на сайта на организацията - да работи за ефективно и справедливо здравеопазване.

44 довода да не забравяме ГЕРБ

 
Георги Ников, полицейски инспектор от Елхово, написа коментар под публикация на агенция ПИК от тази сутрин за интервю на Делян Пеевски. Читателят Ников е написал 44 пъти “Забравихте ли” и така дава 44 довода да не забравяме важни факти от управлението на страната в последните 4 години. Ето неговия коментар:
 
Нима забравихте тези думи на Борисов? Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”? Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция? Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри? Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали? Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Кой плаща за Хелоуин в България?

Древната страна България, имаща своя самобитна култура, неповредена църковна традиция, някога подарила на огромна Русия славянския език и на целия свят множество светци, днес изживява нелеки времена – не само в икономическия живот, но и преди всичко в своето духовно състояние. Аз, един чужденец, пристигнал в България, не спирам да се възхищавам на самобитността на тази топла, гостоприемна, красива страна. И ето – изведнъж през есента, наистина като «дяволчето от кутийката» (старинен руски израз) – Хелоуин в България!
 
Сурогатен американски ден на всички светии. И което особено ме потриса – прекрасно организиран и финансиран. Голям брой реклами и телевизионни предавания, посветени на този лъжепразник; мероприятия в училища, офиси и ресторанти, внимание от страна на пресата и телевизионните канали.
 
Като чужденец, започвам да се обърквам. Във всички български туристически справочници е написано, че България е страна предимно православна, че тя една от първите приела християнството и много векове е успявала да го опази; че православието в България е държавообразуваща религия. Но не съм забелязал, така широко, както Хелоуин, в България да се “рекламират” Великден, Рождество Христово, празниците на св. св. Кирил и Методий, Георгьовден.
 
С Хелоуин, като маркетинг, всичко е много по-успешно. Какво е това? Изгодна финансова акция или опит да се купи душата на древния български народ? Откъде се е взела тази наглост и надменната сигурност в успеха?!

Чуждопоклонници!

Честит празник! Честитя - Денят на народните будители, в случай, че някой го чества изобщо, а не Хелоуин.
 
Днес е 1 ноември. За много българи това е просто първият ден от новия месец.
 
Други го помнят като „денят след нощта на Хелоуин”.
 
За учениците това е един неучебен ден, а като ги питате какво празнуваме - мигат въпросително.
 
Днес е Ден на нородните будители. Ако сте забравили или, ако просто никога не сте знаели. Няма срамно - казват, че човек се учи, докато е жив.
 
Днес е и Архангелова задушница. Ако пак сте забравили. Почитаме душите на мъртвите.
 
Дотук с българщината.

Хелоуин ни превръща в изтърбушени тикви от бостана на глобалното село

Горан БлагоевГоран Благоев
 
 
Опиянени от свободията на новото време, не усещаме как изсушаваме корените си и стремглаво се сриваме в бездната
Горан Благоев, специално за Faktor.bg
 
Календарът тази година даде повод за истинско развихряне на консоме-индустрията, която задоволява и най-екстравагантните прищявки за Хелоуин. Заветната нощ за хорър-любителите сега се пада в петък срещу събота и зловещите карнавали ще могат да шестват уикенд. Хелоуин уикенд. Така поне го рекламират обилно. Парти-агенциите вече не смогвали с работата. Хотели в китната ни провинция предлагат низ от чудовищни, призрачни, вещерски и прочие забавления за хелоуинския уикенд. Един от ценоразписите гласи: „Цена за малки върколаци, феи, вещици, плашила и др. – 29 лв. Цена за големи чудовища, магьосници, дяволи и др. – 49 лв.”. Ще помисли човек, че България се е превърнала в снимачна площадка за мега-продукция на холивудски психотрилър или хорър. Чак и Хичкок (царство му небесно, ако не е другаде...) би завидял на тази развинтена фантазия. Не стига, че действителността за мнозина от гражданите на държавата е толкова убога и ужасяваща, та хайде да я разкрасим с повече зловещ грим, кървища, писъци. И всичко това в името на едното разтоварване от делника, на освободеноста от всякакви стереотипи, на зачеркването на всякакви табута. Всъщност едно възпроизвеждане на свобода, живот в илюзии, които превръщат кича в ценност. Едва ли онези, които ще пръснат пари за хелоуински костюми, атрибути и партита се замислят, че с похарченото могат да напълнят нечий отдавна празен хладилник, да платят нечия отдавнашна неплатена сметка за ток или да покрият лечението на някой тежко болен...

ВЕЛОСИПЕДЪТ ОСТАНА КРАЙ ПЪТЯ

Паметникът на борците срещу фашизма в центъра на Арчар.Паметникът на борците срещу фашизма в центъра на Арчар.
 
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ТОДОРОВ
 
Роден през 1910 година в село Арчар, Видински окръг. С младежко вдъхновение се включва в Спетемврийското въстание. Куриер е на Арчарския революционен комитет. Заловен е от шпицкомандите заедно с голяма група въстаници, той е разстрелян при погрома на въстанието през 1923 година.
 
 
 Отвъд Дунав повяваше вятър и опъваше краищата на червеното знаме над общината. Наближаваше пладне, а на площадчето все прииждаха хора, говореха развълнувано и шумно. Жени и деца, тръгнали с кошници на гроздобер, носеха храна и вода на свои близки. Завърна се и въстаническият глашатай, който по всички махали и улички обяви установяването на работническо-селска власт в село Арчар. Съпровождаше го орляк дечурлига, които маршируваха боси в прахта и вместо пушки бяха нарамили слънчогледови стебла.
Гошко обикаляше пред входа на общинатаи колебливо хапеше устни:
 „Ще отида, ще ги питам...”
Изведнъж той закрачи решително, мина смело край усмихнатия часовой, но пред кметската стая чу как вътре спорят разгорещено и затаи дъх: няма ли да го изгонят, като го видят толкова малък? Свали сламената си шапка с широка периферия и почука. Щом влезе, застана мирно до вратата. И преди още да са го забелязали, каза толкова развълнувано, че просто извика:
- Другари, кажете с какво да помогна и аз.
Членовете на революционния комитет за миг млъкнаха и се поизвърнаха към него. Те дори се усмихнаха: какво ли иска това тънколяво момче с толкова бледо лице и нежни ръце? Гошко си помисли, че му се подиграват, и побърза да ги увери:
- Комсомолец съм, имам оръжие! – ръката му опипа задния джо, където бяха скътани комсомолският му билет и парабелът.
               

Новогодишно обръщение на президента на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин

 
Скъпи приятели!
С вас сме на прага на новата, 2014 година. След няколко минути ще прекрачим от сегашното в бъдещето. Да се отбелязва този прекрасен празник е една от нашите най-топли, сърдечни традиции. Тя се предава от поколение на поколение, обединявайки всички нас.
През отминаващата година ние се сблъскахме с проблеми и приехме предизвикателствата на сериозни изпитания, в това число такива, като нечовешките терористични актове във Волгоград и безпрецедентните по мащаби стихийни бедствия в Далечния изток. През дни на изпитания, Русия винаги е ставала единна и сплотена. Скъпи приятели, тази година аз се обръщам към вас с Новогодишно послание не както обикновено от Московския Кремъл, а от Далечния изток, където пристигнах за да посрещна Нова година с онези, които със чест и достойнство издържаха изпитанията на стихията, но за сега не могат да отбележат празника в собствен дом, и заедно с тях да поздравя цялата страна, да вдигна чаша за нашия народ, за здравето на всички, които самоотвержено се бореха с наводнението, които проявиха милосърдие и безкористна щедрост. Скъпи приятели! Склоняваме глави пред жертвите на жестоките терористични актове, уверено, твърдо и последователно ще продължим борбата с терористите до пълното им унищожение. Ние подкрепяме всички пострадали, ще направим всичко, което беше планирано да възстановим и ще построим всичко, което беше планирано да бъде възстановено и построено.

Новогодишен поздрав на президента на Казахстан Нурсултан Абишевич Назарбаев

Скъпи съотечественици!
До новата година остават няколко мига.
В този вълнуващ момент, на границата на миналото и бъдещето е приета да си направим равносметка и да построим плановете си.
2013 беше особена за нашата страна.
Ние пристъпихме към реализация на Стратегията „Казахстан-250“.
Големият път започва с първата крачка и тя беше успешна.
Аз съм преизпълнен с чувства на благодарност към народа, който като единно и дружно семейство се стреми към поставената цел – да построи силен и процъфтяващ Казахстан.
Сега всеки  от нас подбира добри думи за пожелания към тези, които са ни особено скъпи.
За близки и роднини, топлината на които ние неизменно усещаме.
За колегите, с подкрепата на които се трудехме успешно.
За нашите спортисти и учени, хора на творческия труд, чиито победи и достижения ни вдъхновяваха.
Добрата енергия на нашите мисли и пожелания обединява всички в едно цяло.

Новогодишно приветствие на председателя на КНР Си Дзинпин

 
По повод настъпването на новата 2014-та година председателят на КНР Си Дзинпин отправи приветствие към китайския народ, сънародниците от Хонконг и Макао, китайските емигранти в чужбина и всички народи по света. Ето целия му текст:
 
Дами и господа, драги приятели:
 
Посрещаме 2014 година с големи надежди, тъй като тя символизира новото начало. По този повод бих искал да поздравя целия народ, сънародниците ни от Макао, Хонконг и Тайван, китайските емигранти в чужбина и приятелите от всички страни по света. Пожелавам на възрастните да бъдат здрави, на децата – весели, а на всяко семейство – щастие.

Човек за човека…

В далечните дни на отминалата епоха, когато с червени връзки седяхме на прясно боядисаните чинове, учителите ни разказваха за това колко е провървяло на всички нас, за тази чудна епоха, в която сме се появили на бял свят. Разказваха ни за главните принципи на построяването на новото общество, за онези китове, на които сред световния океан ще плава ръкотворният Град на Щастието. Там ще се трудят според способностите и ще получават според потребностите. И хората ще бъдат един на друг приятели, другари и братя. Тази последна фраза понякога произнасяхме на латински, а в противовес на нея произнасяхме друга, съгласно която живеят хората в другия, враждебния свят. В този свят, където всичко се продава и купува, ни казваха, човек за човека не е приятел и другар, а вълк. Homo homini lupus est. Ние слушахме, без да подозираме за това, че един ден ще доживеем онези времена, когато и у нас всичко ще се продава и купува. Само с вълците нещо не се получи. При общата разслабеност (Гумильов би казал: “при загубата на страстност”) далеч не всички успяват да станат вълци. Чеченците и някои други, подобни на тях, успяват, а европейците – не. Източноевропейците все повече успяват да заприличат на вол, а западноевропейците – на домашна болонка. Но сега не говорим за това.

Човек за човека не е нито вълк, нито брат. В съвременната цивилизация човек за човека е греда. Тази фраза, струва ми се, произнася Ремизов в един от своите разкази в началото на ХХ век. Хората минават един край друг, в транспорта се притискат един до друг направо до неприличие, дишат един и същ въздух, говорят на един език, но при това са така безразлични един към друг, че ти става страшно. Цивилизацията се е отделила от малкия човек със специални “човеколюбиви” инстанции. За болните – болници, за самотните – дом за престарели хора, за мъртвите – морга и крематориум. И човекът, както изглежда, е освободен от всяка грижа за ближния, за всичко има специални институции и хора, работещи в тях за пари. Всичко е устроено така, че дори и да поискаш да проявиш човеколюбие – няма да ти позволят. Ако, например, в Щатите или в Германия поискаш да задържиш у дома близкия починал родственик до третия ден, да почетеш Псалтир, да постоиш до него през нощта – ще предизвикаш такава буря против себе си, ще видиш! Съседите ще започнат да се оплакват, всички наоколо ще се уплашат от зарази, от нехигиеничност. Специални хора с гумени ръкавици и респиратори ще дойдат и ще вземат тялото на твоя дядо или баща някъде в стерилни хладни коридори. И няма да смееш да не се подчиниш. Псалтир ще почетеш сам.

В житието на Симеон Юродиви се описва как той често се забавлявал с блудниците и дори ходел с тях на баня. На въпроса как успява да потисне движението на плътта, блаженият отговарял, че там се чувства сам, като дърво сред дървета. С похотта у съвременния човек всичко е наред. “Ще блудствате, но няма да се размножавате” – това, както изглежда, пророците са казали за нас. Човек зацикля върху себе си и просто престава да мисли за някого другиго, освен за собствената си персона. Помислете си, интересувате ли се как живеят важите съседи, колеги, далечни роднини? Да си признаете честно, едва ли се интересувате. У нас даже има такъв лозунг: “Това са си твои проблеми”. Ти си имаш проблеми, той си има проблеми, аз си имам проблеми. Аз се страхувам да споделям своите проблеми и с тебе, и с него, и с нея. Страхувам се да не се покажа слаб, да не открия голотата си, както е казано в Библията. Страхувам се просто да изкажа болката си в пустотата, да видя в очите (твоите, неговите, нейните) вежливо безразличие. Страхувам се, че в кънтящата тишина ще чуя същия “символ на вярата”: “Това са си твои проблеми”. Той няма да излети от устата, но ще виси неизказан във въздуха.

Известна е историята за един богат човек, който подобно на Соломон или на принц Гаутама, преситен от благата на света, търсел висшата правда, искал да намери смисъла на съществуването. Той се обърнал с въпрос към своя стар възпитател, и старецът му предложил да отиде в пустинята при монасите. Последните, казал, са по-близо до Бога и знаят повече. Те тръгнали и изгубили пътя. Изнурени от жегата и пътуването, забелязали, че водата им свършва. Старецът съвсем изнемогнал от жаждата и помолил своя възпитаник да го остави в пустинята, а останалата вода да вземе за себе си. Младият човек си спомнил цялата грижа и любов, които бил получил от своя възпитател, и влял в устата му всичката вода, не оставил стареца да умре от жажда. И тогава за пръв път от много години почувствал радостта, без която толкова дълго се измъчвал. Той разбрал, че да живееш, значи да отдаваш, да жертваш, и по-просто казано – да обичаш. Взел стареца на ръце и тръгнал да се връща. “Къде отиваме?” – попитал наставникът. “Обратно у дома” – отговорил младежът. – Аз разбрах смисъла на живота”.

Вървя по улицата и гледам минувачите и пътниците в транспорта. Какви са те за мен? Приятели? Другари? Братя? Греди? Вълци? Преп. Иустин (Попович) казва, че всеки човек ще живее вечно, и значи, всеки човек е твой вечен брат. Вярвам му и чувствам истинността на тези думи. Но чувствам също, че трябва много да се направи, за да се всели тази мисъл завинаги в сърцето ми. И на първо място трябва пред моя мислен взор винаги да бъде Възкръсналият от мъртвите, Първородният между мъртвите.

Без Него ние сме скотове и зверове, а с Него – семейство.

 

Автор: Протоиерей Андрей Ткачов, Превод: Татяна Филева, "Богоносци"

 

Occupatio

И така - до края на света!И така - до края на света!

Втори сезон на протестърната сапунка. Гласът на тялото. Алма Матер не еWallStreet. Олигархичните сирени. Кой окупира Университета?

«Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци… Защото отнехте ключа към познанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте!» (Лука, 11:44, 52)

1.

Те искат своята революция.

Защото не искат да живеят в тази държава, задушават се в тази държава - безморална, бездуховна, отровена от лъжи, разядена от цинизъм. Те искат да я изметат, да я изринат, да я попилеят. Е, не цялата – само комунягите. Затова - революция.

Те искат своята революция.

Защото искат да живеят в тази държава. Така казват. Някои – по убеждение. Други – защото мама и татко едва ги издържат тук, какво остава за Оксфорд. Трети не виждат път навън. Не защото някой е закрил терминал 2. А защото “прозорецът” към Лондон, Париж, Берлин и прочее метафори на успеха започна да се затваря, затваря, и затваря, докато се смали до процеп на пощенска кутия, и дори да се промушат през този процеп, ще разнасят пици с магистърски размах.

Те от деца слушат, че най-умните, най-талантливите, най-успелите, гениите, цветът, са някъде ТАМ, а тук е останала една безпросветна сган, едни тъпи, прости, бездарни неудачници и смотаняци. И сега те са в ролята на тъпите, прости, бездарни неудачници и лузъри. Те не искат да бъдат лузъри. Те се чувстват обречени. А не искат да бъдат обречени.

Четвърти са лицемерци – за тях революцията е алиби, така си запазват правото да се изнесат от “тая кочина” в първия удобен момент с отработено обяснение –“аз се борих, аз протестирах, окупирах, дефилирах и вувузелих, обаче червените боклуци ме пропъдиха от скъпата ми Родина”.

Пети са прагматични – революцията е бонус, брошка, ракетата, която ще ги изстреля в гнилия политически космос.

Затова – искат своята революция. Ако не за друго, поне да я преживеят, пък и да се вчислят в историята, да станат част от хербария на историята.

Поискаха революция – направиха им революция.

Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)