.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


other

Колко плащат за да станеш родоотстъпник? 6,5 милиона долара за протестърите от „Америка за България”!

 
Министърът на правосъдието Христо Иванов, Саша Безуханова, Кака Цона, Прокопиеви с най-големите суми.
 
ЦеноразписЦеноразпис
 
Хора от така наречената Протестна мрежа за пореден път прибират стотици хиляди левове от фондация „Америка за България”, показва справка в грантовете на чуждестранната организация. Сметката сочи, че тези и други „избрани” родни НПО-та и медиите, които са трибуна на посланията им, са заработили над 11 200 000 лева, или 6, 5 милиона долара, за протести и други занимания, угодни на фондацията „Америка за България”, пише агенция "Форумнюз".

Приобщават ли ни към ада чрез Хелоуин?

 
 
Хелоуин не е езически празник, той съдържа много препратки към християнството и се явява празник на дявола. Действително на пръв поглед би могло да се каже, че това е едно забавно преобличане в костюми на вампири, върколаци, таласъми, демони и т. н. – нищо повече от фарс, в който разумният човек* се присмива на проявленията на окултното. Но в действителност какво се запечатва в чистия, невинен разум на децата – това е привикването с магическото, окултното, демоничното, с тези колосални зли сили, които се превръщат в лайтмотив на детския живот.
 
   Присмиването на демоните не е нищо друго, освен приучаване към тяхното присъствие, призоваването им от вечното царство на ада и превръщането им в привидно симпатични персонажи, които винаги може да поканиш на вечеря. Дяволът, човекоубиец от самото начало на историята, се представя под образа на общителен човек, заслужаващ съчувствие, заради лошия му късмет. От тук лесно се открива пътят към маниакалността, черната магия, сатанинските ритуали, демоничното обладаване, ритуалните убийства и самоубийства, психическите болести, серийните престъпления.

Реч на Президента на Белорусия Александър Лукашенко в общата дискусия на 70 сесия на Генералната асамблея на ООН

 
Снимка: БЕЛТАСнимка: БЕЛТА
 
Уважаеми господин Председател!
 
Уважаеми дами и господа!
 
Преди 70 години, след края на Втората световна война в човечеството се появи надежда за установяване на справедлив световен ред, основан на всеобщо взаимно разбиране и сътрудничество.
 
Но последвалият период на студена война отново разцепи света на противопоставящи се блокове. След разпада на Съветския Съюз и социалистическия лагер много си помислиха, че най-накрая ще изчезнат основанията за конфронтация на държавите и военните конфликти. Уви, засега тези надежди не се сбъдват.
Със съжаление констатираме, че нашият свят не стана по-стабилен, предсказуем, комфортен за болшинството жители на планетата, въпреки огромната работа и колосалните усилия по реализация на мащабните планове на ООН. Вчера на конференцията ние утвърдихме амбициозен план за работата на Организацията през следващите 15 години.
 
Във фокуса на заключителния документ има пет стратегически направления, които имат за всички нас жизненоважно значение: хората, планетата, развитие, мир и партньорство. Те не се родиха на пусто място, а станаха логично продължение на усилията по реализирането на целите за развитие на хилядолетието.
 
Въпреки всичко, тези усилия предизвикват противоречиви чувства. Да, има определен напредък в намаляването на глобалното ниво на бедност, повишаване на защитата и укрепването на здравето на майките и децата, разширяване на достъпа до образование. Но говорейки за тези достижения, ние сме принудени да признаем, че качествен напредък в живота на човешката цивилизация така и няма. Още повече, ние виждаме как съвременния свят се задавя от нови предизвикателства и се изострят стари проблеми.
 
При това те касаят не една сфера, а всички важни направления в живота на човечеството.

Изявление на Президента на Белорусия Александър Лукашенко на пленарното заседание на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие.

Снимка: БЕЛТАСнимка: БЕЛТА
 
Уважаеми господин Председател!
 
Дами и господа!
 
Устойчивото развитие на всяка една страна е невъзможно без мир и безопасност. Тази основна истина белоруският народ напълно научи чрез своята съдба.
 
През изминалия век Белорусия стана място на най-кръвопролитните сражения по време на двете световни войни.
 
Затова ние придаваме особено значение на препотвратяването на военните конфликти и заплахи за живота на хората.
 
Губейки във войната с фашизма една трета от своето население, Белорусия се възроди от пепелта и свято пази мира и съгласието в обществото, стреми се да обезпечи благополучие на народа и стабилно развитие на държавата.
 
За годините на суверенно съществуване нашата страна с чест изпълни тези цели на хилядолетието, които са свързани с ликвидацията на глада и нищетата, достигане на стопроцентна грамотност на населението, равенство между мъжете и жените, социалнополитическа стабилност, с недопускане на дискриминация по национални и религиозни признаци. При нас няма смъртност на родилките, а детската смъртност е най-ниската в целия свят. Именно това е и демокрацията, а не това, което се опитват да ни насадят нашите западни учители.

ИЗВЪНРЕДНО ОБРЪЩЕНИЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БП ПО ПОВОД КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ

 
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
 
Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпросът каква е позицията на Българската православна църква по отношение на т.нар. „бежански проблем". Както обикновено, Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие. Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. Нито пък вземането на решения под влиянието на популистки съображения и с намерение да се угоди на някакво мнение, което се приема в дадения момент за меродавно. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи. Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православният наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие.

5 мита за електронното гласуване

 

 

Електронното гласуване се превърна в един от онези локуми, които всеки разтяга от рано сутрин до късно вечер. С оглед на предстоящия референдум по темата, тази тенденция само ще се засилва до 25-ти октомври. Това разноговорене неминуемо ражда митове, които като горски пожар се разпространяват безкритично в публичното пространство. Най-много митове се оформиха в лагера на защитниците на електронното гласуване, затова има нужда да се внесе малко яснота в тази плетеница от градски митове и легенди.
 
Мит първи – електронното гласуване е световна практика, има го в много развити страни. Това е абсолютно невярно. Даже точно обратното – редица държави опитаха през годините да въведат електронно гласуване и се отказаха. Сред тях са такива като Германия, Великобритания, Холандия, Финландия, Италия и Ирландия. Към днешна дата в света има само една-единствена държава, която е въвела напълно възможността да се гласува през Интернет на всички видове избори и това е Естония, макар че и те изпитват сериозни трудности, за които ще стане дума след малко. Разбирам желанието на мнозина да сме част от световните тенденции, само че в случая въобще не става въпрос за нещо такова.
 
Мит втори – електронното гласуване е сигурно. Редовно, когато се говори за електронно гласуване, редица хора казват, че щом могат да се извършват банкови операции онлайн, то защо да не може и да се гласува онлайн. Няколко причини – първо, ако при онлайн банкирането се появи грешка или в следствие на хакерска атака вашите пари са отклонени не където трябва, то банката е длъжна да ви върне парите. Но ако някой хакне вашето гласуване... край. Правителството вече е избрано, никой няма да ви върне нито гласа, нито следващите 4 години от живота ви. Освен това, попитайте всеки експерт по сигурност и ще ви каже, че банките имат много повече пробиви в системата, отколкото ние си мислим. Просто те нямат задължение да оповестяват колко пъти системите им за сигурност са били пробити.
 
Нека само спомена и още нещо изключително важно, докато сме на темата „Сигурност“. Както вече стана ясно, в света само в Естония има пълно електронно гласуване, но това не означава, че в Естония няма съмнения за сигурността на вота. Въпреки че гласуването там е възможно и онлайн, защото всеки един гражданин на Естония е снабден с личен електронен подпис, преди две години излезе мащабно изследване на научен екип от Мичиганския университет, което доказа категорично, че изборната система в Естония може да бъде пробита. И то на няколко места. Учените от този престижен (в топ 20 на най-добрите в света) университет доказват, че на технологично ниво системата в Естония може да бъде пробита. Първо, може да има „открадване“ на вота на ниво потребителски компютър, второ, може да има промяна на гласа при вкарването му в системата, трето, може да има манипулация при броенето. Да, това не може да се направи на домашен компютър от ентусиасти. Подобно опорочаване на вота изисква ресурс и находчивост, но когато говорим за национални избори, при които залогът е огромен, тогава е съвсем реалистично да има както заинтересовани групи от кибер-терористи, така и цели държави, които да са готови да впрегнат възможностите си, за да пробият изборите. И това не е сюжет на шпионски филм, тъй като в последните години има редица доказани държавни хакерски намеси на различни места по света, като например американските хакерски атаки над Иран с цел спиране на ядрената им програма.
 
Относно сигурността има и още нещо - естонците не са направили публичен целия си код на системата, т.е. имаме непрозрачност. Да, голяма част от кода е публичен, но не целият. Всеки добър експерт в темата знае, че сигурност не може да се получи чрез прикритост, въпреки че лаиците си мислят, че ако кодът е скрит, хакерите не могат да намерят пролуките в системата. Истината е, че най-добрата система за сигурност е онази, която е изцяло публична и видима, но е невъзможна за пробиване. Да твърдиш, че при липсата на публичност в кода се гарантира безопасността, е като да кажеш, че ако някой знае как работи двигателя с вътрешно горене, той автоматично ще знае как да запали някоя скъпа лимузина. Всеки крадец знае как работят ключалките и ги вижда, но това не значи, че ще успее да отвори вратата. С други думи, при липса на пълна публичност може да се окаже, че пробойните са дори повече.
 
Мит трети – електронното гласуване ще повиши избирателната активност. На пръв поглед така изглежда – отваряш си лаптопа и гласуваш, т.е. много по-лесно е отколкото да ходиш до изборната секция. От това умозаключение защитниците на Интернет гласуването правят извода, че ще се повиши избирателната активност. Само че емпиричните данни в Естония не показват нищо подобно. Не се покачва избирателната активност, а просто една част от хората, които тъй или иначе си гласуват го правят онлайн. Важно е да се отбележи, че от всички гласуващи, процентът на подалите гласа си през Интернет е между 15 и 25 на сто, т.е. дори естонците, при които се гласува и онлайн от 2005 г., масово предпочитат да гласуват с хартиени бюлетини. Всеки по-задълбочен анализатор ще ви каже, че избирателната активност не се покачва с технологични решения, а с даването на реална причина на избирателя да гласува. С други думи – ако ще и да може да се гласуват само с мигване, ако хората не виждат защо да гласуват, просто няма да го направят. И обратното – ако хората имат мотивация да гласуват, ако ще и урните да са на дъното на океана, те пак ще намерят начин да пуснат гласа си.
 
Мит четвърти – електронното гласуване е по-евтино. Това също е едно от онези неща, за които първосигналната логика подсказва, че трябва да са верни – много по-евтино е да се гласува на компютър, където гласът ви се превръща в битове информация, отколкото да се гласува на хартия. В крайна сметка хартиеното гласуване изисква печатане, разнасяне, оформяне и т.н., и т.н. Но подобно разсъждение е като анализът на древните хора, че Земята е плоска – не виждаме да се огъва, как така ще е кръгла? Истината е, че при въвеждане на възможност за гласуване и онлайн, това не отменя гласуването на хартия. ЦИК ще е длъжна да осигури точно толкова бюлетини, колкото осигурява и в момента, защото няма как да знае колко хора ще гласуват онлайн, а е длъжна да подсигури възможност на всеки да гласува. С други думи разходите за обикновеното гласуване ще са същите – същият брой секции, същият брой бюлетини, същата администрация. Разликата обаче е, че процесът по провеждането на изборите ще се оскъпи значително. Създаването на естонската система за Интернет гласуване струва изключително много. За да въведем същата (а към момента тя е единствената работеща, въпреки всичките й проблеми) ще трябва да снабдим всеки български гражданин с електронен подпис. Кратка справка показва, че такова устройство с карта и четец струва от порядъка на около 40 лева, т.е. само това ще струва над четвърт милиард лева. Отделно създаването на самата система изисква десетки разработчици, стотици часове писане, сървъри, конфигуриране и прочие, и прочие.
 
Мит пети - електронното гласуване гарантира тайната на вота. Категорично невярно - освен на технологично ниво, където има редица уязвимости, има и други съвсем елементарни пролуки. Пример - дори системата да е сигурна кой точно гласува, тя няма как да знае дали някой не седи зад гърба ти да те гледа. Системата не знае дали няма да си направиш скрийншот как си гласувал. Системата не може да гарантира, че няма да гласуваш в полезрението на някоя камера. Всичко това са предпоставки да процъфти търговията с гласове. Брокерите на гласове, които и сега са достатъчно находчиви, просто ще бъдат с развързани ръце. Много е лесно да хванем една практика от Естония и да я пренесем тук, но никой не си прави сметката, че естонските реалности са съвсем различни от нашите. Докато тук купуването и продаването на гласове е устойчив порок на изборната ни система, в Естония този въпрос въобще не е на дневен ред.
 
С оглед на предстоящия референдум е важно да сме наясно с тези митове и легенди, които сноват из публичното пространство. Длъжен съм да кажа, че тезата, че референдумът е просто така, видите ли, по принцип и неговия резултат е без значение е просто невярна. Ако народът реши да има електронно гласуване, то парламентът трябва да направи така, че това да се случи. Затова предстоящият референдум е от огромна важност и трябва решението дали да гласуваме с „ДА“ или с „НЕ“ да е взето аргументирано.
 
В заключение ще кажа, че няма спор - да можеш да гласуваш онлайн е чудесно! Би било една прекрасна възможност за много хора. Само че така стои въпроса и с летенето - би било чудесно хората да можем да летим. Но, уви, не можем да летим. Нямаме крила, еволюцията не ни е дарила с този дар. Един ден може би бихме могли да летим. Когато това стане възможно, ще съм изключително щастлив. За съжаление обаче, до тогава ще се налага да се движим по земята. Така е и с електронното гласуване - когато стане възможно, ще е чудесно. Но днес не е. /БГНЕС
 
------------
 
Петър Кичашки, изпълнителен директор на Института за модерна политика. pogled.info
 
 

Швеция – изнасилената страна

 
Този текст е преведен на английски език от Ултадсвенск – швед в изгнание. Това е статия, написана от известна шведска журналистка, която води ежеседмична рубрика в датския сайт Снапханен, още от изборите в Швеция през септември 2010 г. Налага й се да пише под псевдонима Юлия Цезар (актриса от средата на 20-ти век), с цел да не бъде тормозена от „добронамерените“ шведски журналисти, политици и по-специално AFA / Antifa (радикалните антифашисти).
 
Швеция – Изнасилената страна
 
Красивото лято е към края си. Но това не беше така красиво за всички. През това лято броят на докладваните изнасилвания се е увеличил с 25% в сравнение със същия период на миналата година.
 
Според BRA (правителствена агенция, уж натоварена със задачата да възпрепятства престъпления) са съобщени общо 1091 случая на изнасилване през месеците юни и юли. Броят на изнасилванията на деца под 15-годишна възраст се е увеличил с 53%. От 192 случая през миналата година до 294 през тази година, отново само за месеците юни и юли. Като цяло, броят на сексуалните престъпления се е увеличил с 18%, в сравнение със същия период на миналата година. BRA смята, че причината за всичко това е красивото лятно време:
 
„Една от възможните причини, отчасти, е, че това може да се дължи на хубавото лятно време“, казва Свен Гранат, криминолог и следовател в BRA, до TT.
 
Това са думите на държавен служител, който е станал напълно политически коректен. Аз се моля за душата на Свен Гранат. Той работи в правителствена агенция, която се финансира изцяло от парите на данъкоплатците и има за цел да скрие истината, използвайки всички необходими средства, същевременно успивайки, както населението, така и управляващото правителство. В режим на диктатура, BRA щеше да се нарича „Бордът“ и да бъде заета с това да прави нежеланите факти невидими. Но всъщност, каква е разликата? Швеция се приближава до условията, типични за една диктатура, тоест – правителствени агенции, които крият истината от гражданите и медии, лоялни към правителството и разпространяващи платени лъжи.
 
Истината си има цена
 
Може би г-н Гранат се страхува да не загуби работата си, а това е разбираемо. Може би е размишлявал за съдбата, която сполетя г-н Маурицио Рохас, говорител на либералната партия, по въпросите на имиграцията, след като публикува статия в DN (основен всекидневник), където подчерта основните културни причини за преобладаващото присъствие имигрантите сред престъпниците.
 
Г-н Рохас беше обявен за персона нон грата в политиката, беше подложен на клевети и заплахи и стигна до необходимостта от двайсет и четиричасовата защита на бодигард. Първоначално, през 1974 г., той пристигна в Швеция като политически бежанец от Чили, но през 2008 г. беше принуден да избяга, тъй като отново подразни тоталитарния режим. Премести се в Испания, в Мадрид, където и до днес е директор на училище за интеграция. Можете да прочетете историята му в блога Politiskt Inkorrekt.

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

 
Протоукрите Тарас и Галя - първите хораПротоукрите Тарас и Галя - първите хора
 
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и злото, от което на гроздове висяли парчета от най-вкусно сало3. Бога завел Тарас до дървото, натиснал му носа от ствола му и казал: „Аз естествено разбирам, че ти си укр, но няма да повтарям два пъти! Опитай се да запомниш! От всяко дърво в градината ти ще ядеш, от реката ще пиеш, от тревата ще пушиш, но от дървото на познанието за добро и зло, ибо в деня, в който ти вкусиш от него, ще те настигне позор!“ Тарас прекръстил пръсти, навел очи, и клетвено обещал да съблюдава условията на договора. 
Щастливо и безметежно живели в Едемския Съюз Тарас и неговата жинка4 Галя – пили, пушили тревичка, танцували под звуците на гайдата на Тарас гопак5 и весело скачали, не знаейки нито болести, нито душевни страдания. Но сатаната Путин, предводител на злите москали6 и враг на Бога, също ненавиждал и великите Укри, и затова и решил да наруши тяхното блажено съществувание, и в края на краищата да ги погуби. Превръщайки се в мечок и явявайки се пред Галя в такъв облик, той започнал да я омайва, свирейки на балалайка калинка-малинка. Използвайки Галините неопитност и любопитство, сатаната я уговорил да опита сланината от дървото на познанието за добро и зло, казвайки: „Ще бъда кратък.. Мезе за горилка на световно ниво. А с хляб и червен лук направо да си оближеш пръстите!“ Наивната Галя повярвала на хитрия москал, ударила чаша горилка на екс, замезила със сланинка и разбрала, че тя е не само приятна за окото, но и апетитна. Вкусвайки забранената сланина, Галя веднага отишла при Тарас и го съблазнила. До сутринта пили горилка и яли сланинка. И колкото повече яли и пили, толкова повече разбирали колко е несправедлив околния свят, и че те са достойни за много повече. 

"На Запада са нужни елфи от третия пол"

 
Дарина Григорова: Грешката на Запада е, че подхожда към Русия като колониалист
 
 
Комунизмът си отиде, омразата срещу Русия остана. Защо? 
Омразата се поражда от страх и неразбиране. Русия от момента, в който се превръща във велика сила през ХVIII в. и стремително се разраства като географско и културно пространство, предизвиква неспокойното любопитство на западния европеец. Най-популярна е гледната точка на френския пътешественик в двора на Николай I през ХIХ в. Маркиз де Кюстин, за когото руската империя е варварска, но дори и той признава, че за Франция Русия е "страна на чудесата". Мисля, че тя и до днес остава такава, но вместо като Алиса Западът подхожда към Русия като Али Баба, дошъл да си отмъкне "полагащото му се" съкровище от пещерата - и Сезам не се отваря, разбира се.  В самата Русия пак още от имперските времена и до днес съществува не по-малко едностранчивото антиевропейско, подменено сега като антиамериканско, отношение към Запада - най-вече в крайно консервативните кръгове. Така че това е наследено взаимно неразбиране, но то се съчетава и с партньорство. Ако пак Ви върна към ХIХ в., Русия при Александър I е съюзник с Франция, руските бюрократи имитират Гражданския кодекс на Наполеон в административната и политическата реформа на империята, до един момент двете страни са великолепни партньори. Следва обаче Отечествената война (1812), французите даже се опитват да моделират "казашка" нация, за да я откъснат от руската (впрочем тази грешка я повтаря и Хитлер), но вместо това войната катализира раждането на руската нация, възпята от Толстой (Война и мир), Лермонтов (Бородино), Чайковски (Увертюрата 1812). 
А колкото до комунизма, той няма пряко отношение към "омразата срещу Русия", макар че има такава фиксация, защото и като СССР, и като постсъветска Русия тя е огромна (11 часови пояса, изкуствено намалени при Медведев на 9), непредсказуема, ирационална и далече от подредения в аптечен стил западноевропейски начин на мислене. Русия може да бъде самодостатъчна, което не значи стремеж към изолационизъм, с което напоследък се спекулира, но означава самостоятелност и неподчинение на външни сили, а това не се харесва.
Съществува една съзнателно отглеждана русофобия по целия свят. Едно формиране на русофобски елити... 

Къде е Сталинка? Защо заглъхна нейният оптимистичен глас?

 
Сталинка ще подобрява и генофонда...Сталинка ще подобрява и генофонда...
 
Понякога изразяването на мнение става с малко по-остър тон, но също така понякога за това си има съвсем конкретни причини, особено ако те са провокирани от наглостта на нашите политици. Така е и в този случай. Няма да навлизам в подробности, най-добре е да се прочете. Едно е сигурно - и аз заставам зад думите, написани в статията, която е публикувана в Поглед със заглавието: Къде е Сталинка? Защо заглъхна нейният оптимистичен глас?
 
/Поглед.инфо/ Толкова ми липсва бодрото слово на Сталинка/ Кристалина/ Георгиева – наш, ама най-достоен представител в правителството на Европейския съюз. Страдам, пълчищата иностранци напират, превземат най-стария континет, а Сталинка мълчи! Защо, мила?
 
Излез и убеди Унгария, по-точно Орбан, да приема, ама колкото се може повече пришълци, за да си оправи демографската криза – тези полудиви същества да му чукат унгарките! Да, ама Сталинка не смее, защото това не е Пожарникаря от Банкя и оня за нула време ще е навре на кучето в задника, където и е истинското място.
 
Ами като толкова милее Сталинка за милите, изтерзаните полудиваци – защо не си предостави големия апартамент в София? Там и без това никой не живее и спокойно може да приеме една тумба от 30 толкова мили, нежни, възпитани пришълци! Същото да направи милата вицепреимерка с кривата уста – Кунева! Та, дори временно да си даде и вилата! А пък е най-лесно за собственика на верига апартаменти – Цвинокио! Той спокойно може от шестях, петте апартамента да бъдат дадени с добро сърце за тези изстрадали, мили хорица от Африка! Че какво му пречи и на Бойко да си даде огромната къща в Банкя – там пък поне сто мангали от Близкия изток и Африка могат да я съсипят само за седмица. Ами той така и така живее в резиденцията Бояна, защо да му стои празна къщичката?

Цирк Плевнелиев

Безродната пастирка.Безродната пастирка.
 
Тия дни видяхме поредното вълнуващо изпълнение на „Цирк Плевнелиев“. В българското цирково изкуство винаги е имало фантастични акробати, световно признати; имаше и блестящи комедианти, например клоунът Тошко Козарев беше всеобщ любимец.
Още статии...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)