.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Джан Имоу - "Под клоните на глога"

Всеки път, когато видя че Джан Имоу има нов филм буквално преливам от радост. И понеже творчеството му е доста рознообразно едновременно у мен се борят желанието да е пищен като "Герой" или "Проклятието на златното цвете" и в същото време желанието да е силен и земен като "Да живееш". Няма угодия. Радвам се, че Китай успява да създаде толкова прекрасни филми за последните 20 години. Последния филм на Джан Имоу се казва "Под клоните на глога" - повърхностно погледнато това е история за една невъзможна любов по време на хард-комунизъм. От днешна гледна точка героите изглеждат доста странно и това определено не е филм за всеки - категорично не е за масовия зрител. Самият аз трудно разбрах какво всъщност се опитва да каже Имоу. Знам само, че ми беше изключително забавно да видя до каква степен китайците умират от страх да не бъдат изпратени на село - явно китайските села са били опасно място.

Понеже така или иначе Радио Китай е подготвило статия за филма, ще се възползвам от нея:

Миналия месец се състоя премиерата на новия филм на Джан Имоу „Under the hawthorn tree" или в груб превод „Под клоните на глога". С последната си продукция режисьорът на пищната церемония по откриването на Олимпийските игри е решил да ни покаже, че гениалните неща са прости, че семплото е красиво. Този филм описва една от най-чистите и нежни любовни истории с китайски контекст. Джан се завръща към принципния подход в изграждането на сюжета. Това е може би и най-обикновената любовна история разказвана някога. Толкова отдалечена и нереална е тя в сравнение с интригите преплитащи се във филма „Високо се издигат червените фенери" или дворцовите заговори между краля и кралицата в „Проклятието на златното цвете". Всъщност филмът е базиран на действителна история случила се по времето на културната революция. Но тази история не разказва за културната революция, а е просто история за една любов. С тази си „обикновенност" обаче, сюжета превъзхожда. Момче се влюбва в момиче. То знае какво значи истинска любов. Без да бъде показен, успява да внуши на новото поколение филмова публика, как класическото мъжко кавалерство все още може да разтапя сърца. Момичето от своя страна приема неговата любов с невинност и решителност. Вече пораснала, тя изпитва искрена радост и истинска мъка с появата и загубата на любовта.

Самият Джан решава да се заеме с филма, трогнат от оригиналната история, и по-специално следното изречение : „ Не мога да те чакам 13 месеца; не мога да чакам да стана на 25; но мога и ще те чакам цял живот." Относно това режисьорът споделя: „Когато започнах със снимките, реших че без значение как ще се разгърне филма, той трябва да завърши именно с това изречение". Докато работи върху сюжета, Джан решава че е най-добре да използва прост и разбираем език за диалозите. Същото се отнася и за играта на актьорите, а действието се развива бавно и спокойно. Този похват е доста по-различен от предишните му филми, в които борави с пищни декори и цветове и използва сложна хореография. Някои дори биха щамповали този проект на Джан като „най-безцветния" от всички досегашни. Кинематографът-режисьор е признат от мнозина за смелата употреба на цветове още от филма „Червено сорго". Неговият любим червен свят се появява отново във „Високо се издигат червените фенери". Филмът „Проклятието на златното цвете" само намекна за визуалните ефекти очакващи ни на олимпийската церемония. Дори в миналогодишната комедия „Жена, пистолет и супа" всичките му герои бяха „облечени" с поне пет цвята. В новия си проект обаче, Джан е заложил на естествените светлосенки и цветове. 

Адаптиран по популярния роман на писателката Ай Ми със същото заглавие, филмът се базира на разказа за живота на китайката Дзинциу, която споделя своя дневник с авторката. Разказ за една любов, развила се в последните „zhiqing" дни на културната революция. Zhiqing всъщност се отнася за младежите от градовете, изпратени в провинцията, където да бъдат „превъзпитани". Дзинциу, идваща от скромно семейство, се среща и влюбва в Лаосан, момче с перспективно бъдеще чийто баща е военен офицер с висок ранг.

Голяма част от поколението на 80-те, е привлечено към филма, главно заради идеята за любовта през 70-те. То иска да изпита забравената „чиста и невинна любов" на предишното поколение. Ценностите на онова време сякаш са позабравени днес, дори изглеждат малко смешни на фона на съвремието. Именно тази изгубена невинност се е опитал да улови Джан Имоу.
След излизането му по екраните в Китай, филмът се представя сравнително добре. Поредното постижение за нискобюджетен филм със солиден сюжет, доказал се в боксофиса. Главните актьори във филма, Джоу Дун-ю и Шон Доу са сравнително непознати дори за китайския зрител. Това не им е попречило обаче да изпълнят ролите си перфектно. Мнозина от индустрията дори виждат в лицето на актрисата Джоу, новата Джан Дзъи. Израсналият в Канада 21-годишен актьор Шон Доу от своя страна изпълнява ролята си с увереност и искреност..

Неотдавна стана ясно, че престижния Международен филмов фестивал в Пусан (Южна Корея), който тази година се провежда от 7-ми до 15-ти октомври, ще стартира именно с филма на Джан Имоу.

Надявам се не след дълго, той да достигне и българската публика.

 

линк към оригиналната статия

Тъй като естествено не можах да намеря филма на български - качих го с руски субтитри.



ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)