.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 

НА ФОКУС ...

И малко за приятелството и политиката в условията на хибридна война.

Блог 120 Hits
Привет. Скоро не съм сядал да пиша от първо лице в блога, а има какво да се разкаже за периода от който взех решение да застана в първо лице зад публикациите на Сабака. Мина се не мина половин месец оттогава, но за сметка на това този времеви период се изпълни със силни политически страсти, много маски паднаха, много истински същности изгряха на хоризонта. За съжаление изгревът на реалностите не носи положителен заряд. Политическата тежест, тегнеща върху нечии души се оказа по-силна от приятелството и отношения, изграждани повече от десетилетие. Внезапно листата ми с приятели започна да оредява, а към мен демократично започнаха да летят камъните на публичния линч, напълно актуално с темата за бежанците. Очевидно е че симпатизиращите им лица твърде присърце са взели културните особености на новите си близки същества в лицето на ислямистките си приятели, та дори и в отношенията си с хора,…

Декември 02, 2012 722

"Анастасиевата Рациария" - снимки от времето, когато камъните бяха по местата си.

Село Арчар е известно. Известно е с бозата си, с циганите си, с иманярите си. А би трябвало да е познато на хората с Colonia Ulpia Ratiaria. Някога на мястото на селото, в днешната местност Калето се е намирал богат и процъфтяващ римски град, столица на Придунавска Дакия - Рациария. Древните римляни са оставили богато историческо наследство, но типично по български ние успяваме, да не кажа че вече сме успели да се отървем успешно от собственото си културно и археологическо богатство. През 70-те и 80-те години в арчарското Кале се водят активни разкопки, включително и от италиянски археолози. Бавно пред погледа ни се разкрива красотата и богатството на римския град. Но през 90-те години държавата вече няма пари за подобни занимания и проучванията са прекратени. Тогава настъпва погромът. Куцо, кьораво и саката започва да граби. Да разрушава, да унищожава. Факт е, че местното население е оставено без препитание, не само в селото, но и в цялата област хората няма къде да работят. Държавата е абдикирала, а семействата трябва да се изхранват по някакъв начин. В нормалните страни едно подобно богатство би било използвано за развитие на местния туризъм, свидетели сме как в съседни страни единични камъни са култови места за поклонение от страна на хиляди, ако не и милиони туристи годишно. При нас такива работи няма как да се случат - Рациария е изоставена на произвола. Хиляди години наследтвото на този град успява да оцелее, но 20 години българска демокрация успешно унищожават всичко.

НАЙ-НОВО В БЛОГА

  • Юни 20, 2016

    Вдъхновените метаморфози на Горан Благоев

    Доскоро Горан Благоев за мен беше една уважавана личност. Но от едно известно време у него започнаха да се наблюдават някои изменения и допълнения, напълно в стила на протичащите и в националната ни…
    113
  • Април 30, 2016

    Христос Воскресе...

    Помня достолепната осанка на поп Киро, царски поп. Не толкова достолепния Данчо, с когото бабите на село се проклинаха с "Да те опее бръснатия поп". Младите свещеници и руския поп. Препълнената…
    34
  • Април 16, 2016

    Un égoïste, c'est quelqu'un qui ne pense jamais à moi!*

    Случвало ли ви се е да загубите близък човек? Загубата не винаги е физическа, има една много по-страшна и силна такава – да ти отнемат някого, без когото не можеш, когото обожаваш, някой толкова…
    29
  • Март 23, 2016

    Проблемът НА или СЪС българските бежанци.

    „Wir hören, was wir verstehen, aber wir verstehen nicht immer, was wir hören.“ За да се случи нещо, не е задължително в основата му да лежи някаква логика. Но човешкото мислене е устроено така, че…
    41
  • Март 14, 2016

    Милион посещения в блога на Сабака с подарък – поредната забрана във FB. Да живее свободата на изразяването.

    Неусетно и някак на шега днес научих, че страничката на Кучето е била посетена от милионния си читател. Въпреки че все по-рядко намирам време да пиша, очевидно казаното вече от мен продължава да буди…
    50

И ОЩЕ ...

Притча за толерантността

other 76 Hits
Веднъж в червата на един човек глистите решили да се съберат на политически симпозиум. Първи заговорил детският глист. Той заявил на високото събрание, че прогресът няма как да бъде върнат назад и вече са минало тъмните времена, в които с глистите са се борили жестоко и безчовечно. Също така обявил че е време окончателно да се приключи с дискриминацията на глистите в организма. Защото глобализационните процеси изискват развитие на толерантността. След това думата взела тенията. Тя изнесла доклад по историята на въпроса. Разказала, как някога съществували златни времена, в които за глистите никой не знаел нищо, та камо ли да се борил с тях тогава. Но после дошло смутно и тъмно време, когато глистите били открити и започнали верломно да ги тровят. Но днес никой не смее да постави под съмнение равноправието на глистите на хранене и свобода на тяхното самоопределение в организма. Да бъдат тормозени с медицински препарати и подобни мракобеснически практики нямало да бъдат повече позволени.…
Април 21, 2013 369

София Ротару - "Славеят на Буковина"

София Михайловна Ротару е родена на 7 август 1947 г. в село Маршинци (СССР) в семейството на бригадир-лозар, второ от шест деца, възпитава по-малките си братя и сестри и от малка помага на майка си и по-голямата си сестра Зина в домакинството. Музикалните способности на София се проявяват рано. Още от първи клас тя пее в училищния и църковния хор. „Трудно е да се каже, кога се появи музиката в живота ми – казва София Михайловна – по-скоро ми се струва, че тя винаги е живяла в мен. Израстнах сред музика, тя звучеше навсякъде: по сватбите, по седенките, на вечеринки и танци...“ Неин първи учител е баща й, който в младостта си също обича да пее и притежавал абсолютен музикален слух и приятен глас. В училище София се учи да играе на домра и баян, участва в художествената самодейност и участва в концерти по съседните села. Особено обичала домашните концерти – шестте деца и Михаил Фьодорович били прекрасен хор. В тази среда тя черпи най-човечните и искрени ноти за своите бъдещи песни. Бащата истински вярва в бъдещето на дъщеря си и винаги повтаря: „Соня ще бъде артистка“. И неговата вяра давала на младата София сили да да преодолее всяко едно съмнение в призванието си, в случай че такова се прокрадвало.

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

438

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
729

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
166

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
229

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
266

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
304

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
303

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
246

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)